in

Илиас Фрагакис: Трябват ни мостове един към друг, с които да преборим съвременните циклопи

Снимка: Facebook/Къща за литература и превод

Илиас Фрагакис е режисьор, сценарист, писател, поет и преводач. Следвал е социология в СУ „Св. Климент Охридски“, политически науки в университета „Йоанис Каподистриас“ в Атина, музика и режисура във Висшата школа за филмово изкуство „Ставракοс“. Занимава се с кино и театър, пише литературни текстове. Илиас е превеждал антична драма, сценични произведения от английския и френски класически репертоар, съвременна драма, поезия и културологични студии. Сред издадените му книги са стихосбирката „Писма до една жена“ и романът „Марикес“. Илиас е член на Съюза на гръцките режисьори, на Международния театрален институт, на Форума на европейските режисьори и е член-съосновател на Международната асоциация на университетските театри. 

Какво е за вас изкуството?

Мост. Един от най-добрите! Защото чрез него се приближаваме един към друг, опознаваме се и се разбираме. Защото сме различни, но имаме и много общо. Именно заради това се случват и мостовете, нужно е да има разбиране, човекът така е устроен. Изкуството е вид проводник на смисъл. Когато бях малък, ставах често свидетел как хората си подават ръка в трудни моменти. Когато се върнах от България в Гърция, започнах да мисля как може да се изградят мостове между нашите две държави – започнах да превеждам книги от български на гръцки. Ако няма мостове, ще има черни бездни, казано в най-общия смисъл на думата.

В „Марикес“ се наблюдава това. Как сам бихте описали романа си?

Това е книга за обикновените хора и техните проблеми. За онези, които се чувстват чужденци навсякъде. Интересува ме как те решават големи дилеми, кога и защо се случва всичко.

Работите в различни сфери на изкуството?

Независимо дали е кино, театър или литература, обикновено винаги ме вълнуват едни и същи теми. Интересуват ме малките хора, не големите личности – за тях има история. Световната история е пълна с личности, те нямат място в литературата. Привлечен съм от обикновените хора, изправени пред големи архетипни проблеми и решения, както е и в романа ми. Независимо дали е кино, театър, литература, посланията са еднакви при мен. Трябва да има история, памет, свобода, които да оставим и предадем нататък. Трябва да създадем механизми, с които да се справим със съвременните циклопи.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Триумфът на Съветския съюз във Втората световна война

Зад кулисите на „Ана Каренина“ – истините за Толстой