Нина Александрова
Тя е италианска писателка на криминални трилъри и исторически романи. Завършва Икономика, но тъй като винаги е имала афинитет към по-творчески занимания, започва да работи като илюстратор на свободна практика към независимо издателство. През 2014 г. Илария Тути печели наградата Gran Giallo Citta di Cattoloca за кратък разказ. През 2018 г. излиза дебютният й роман „Цветя над ада“, който поставя началото на изключително успешната й поредица за главен комисар Тереза Баталия, преведена в 30 страни. Романът печели редица награди (сред които Prix Bête Noire 2019, Prix Nouvelles Voix du Polar), още с публикуването си във Великобритания става Книга на месеца на The Times. Англоезичното издание на втория роман „Спящата нимфа“ е сред номинираните за наградите Sue Grafton Memorial Award и Edgar Awards за 2021 г. А през 2023 г. по RAI 1 беше излъчен мини сериал по „Цветя над ада“.
Илария е родена в малко селце в провинция в северозападна Италия, където живее и днес със семейството си. Когато не пише, обича да готви, чете, рисува и да се занимава с фотография. Обожава природата и планината, които заемат важна роля и в книгите й. Освен в криминалния жанр, Тути печели почитатели и с историческите си романи, които отново се отличават със забележителни герои, реализъм и увлекателни сюжети.
Такава е и книгата за първите жени хирурзи „Като вятър, съшит със земята“, която излиза на български език в началото на ноември под логото на издателство „Лемур“.
„Както често ми се случва, намирам истинско вдъхновение там, където най-малко съм очаквала. Така стана и с този роман. Търсех сведения за една съвсем различна история, когато случайно попаднах на описание на живота на Ърнест Тесиджър. Историята, която първоначално смятах да напиша, постепенно се оттегляше в ъгълчето на мисълта ми, оставяйки място за един нов сюжет. Имах нужда от място на действието и беше съвсем естествено да потърся сведения за някоя болница, която и да е, стига да бъде болница, която наистина е съществувала, за да се превърне в място, където са се развивали събитията. Търсейки, попаднах на Военна болница „Ендел стрийт“. Четейки историята й, историята на жените, които бяха пожелали да я създадат и управляват с всичката си упоритост и всеотдайност, не можех да повярвам на красотата и обаянието. И така вече имах две теми, за които исках да разказвам“, споделя Илария Тути.
„Фактите и героите в този роман са много и действителни и се надявам искрено да съм ги предала с необходимите благодарност и пълнота – нещо, което те наистина заслужават. Изпълних гънките на историята със собствената си фантазия, но се постарах да я използвам винаги с дълбоко уважение и поклон към силата и смелостта на тези хора. Понякога животът ни предлага действително изживени човешки истории, които приличат по-скоро на филм, дотолкова са наситени с приключения и страсти. Истории, които имат още много да кажат и дадат“, убедена е писателката.
Откъс:
Лондон, септември 1914 г.
„Ръцете ми никога не треперят. Аз съм хирург, но жените нямат право да оперират. Най-малко аз: майка, но не и съпруга, с италиански произход и също плащам цената за нерешителността на родната си земя в тази война, която вече жъне живот след живот.
Когато една нощ получих неочаквано посещение, разбрах, че не нося отговорност само за себе си. Съдбата на дъщеря ми, а може би и амбициите на толкова много други жени, също зависи от мен. Флора и Луиза са лекарки и повече от всеки друг имат смелостта и въображението да пренесат мечтата за равенство отвъд всички граници.
Поканата, която отправиха към мен, е заклинание и като всички заклинания също е направена от сянка. Да тръгна с тях, за да отворим първата военна болница, изцяло управлявана от жени в Париж, е лудост и необходимо начинание. Заради самите нас, заради тези, които ни обичат, заради това, което сме призвани да бъдем. Това е истинска революция за мен, а всяка революция носи със себе си поне едно предателство.
В Париж, далеч от моето малко момиченце, често отхвърлянa с недоверие от същите войници, които се захващам да лекувам, отново поглеждам ръцете си. Те не треперят, но аз вътре в себе си съм вятър“.
