in

Емил, Роня и Братята с лъвски сърца- герои от реалния живот на Астрид Линдгрен

Астрид Линдгрен
Снимка: Instagram

Астрид Линдгрен пише, за да забавлява себе си. Като всеки писател, намира вдъхновение във всичко заобикалящо я. Това, което я прави велика обаче е, че го прави с магията на любовта и способността да слуша вътрешния си глас, а въображението просто я води.

Емил

„Емил от Льонеберя“ се появява на бял свят през 1963 година. По това време той е само на 5, рус и красив като ангел, но със способността си да върши пакости и да се забърква в неприятности, побърква всичко живо в Смоланд. Добронамерен е и не е безразличен към нещастието на другите, но за да помогне, с радост провокира авторитети и върши поразии.

Героят се появява, провокиран от малък Линдгрен. Тригодишният внук на писателката – Карл-Йохан, не спирал да крещи. За да овладее ситуацията, идейната му баба го стреснала с въпрос: „Знаеш ли какво направи веднъж Емил от Льонеберя?!“ И…хлапето млъкнало, за да разбере.

Емил има чертите на бащата на Астрид – Самуел Август, и на брат ѝ Гунар. Също като тях, палавникът е роден предприемач и не пропуска възможност за добра сделка. Приживе Самуел Август има необичайно добра памет и служи като жив справочник за писателката, когато пише книгите си. Дори като възрастен все още успява да си спомни колко струват, например, прасета на селския пазар. Той е и много добър в разказването на истории. Няколко от събитията, описани в книгите за Емил, са преразказани случки от неговото детство.

„Знаете ли защо е забавно да пиша за Емил? Защото той беше дете в свят, почти подобен на този, в който самата аз живеех като малка, и точно като този, в който е живял баща ми, когато е бил малък. Свят, който вече не съществува… И аз изпитах такава любов към Емил. Той е толкова тясно свързан с баща ми, който някога в края на миналия век е малко босо момче с ленени коси“, споделя Астрид.

Роня

„Роня, Дъщерята на разбойника“ се ражда от копнежа на Астрид да се откъсне от клопката на модерния град. Налага ѝ се да живее в Стокхолм, а така ѝ се иска да се върне назад във времето, сред природата. Името на главната героиня дори взима от това на планинска хижа. По това време нито едно момиченце в Швеция не е кръстено така. От тогава нещата са се променили. Има хиляди жени, наречени Роня.

В книгата тя живее като господарка на дивата природа. Общува с всевъзможни вълшебни същества и умее да се бори за щастието си.

Братята

Една ранна сутрин, през зимата на 1972 година, докато пътува с влак покрай езерото Фрикен, Астрид вижда нещо невероятно. „Беше фантастична сутрин с розова светлина над езерото, беше неземно красиво. И изведнъж в мен се зароди силно чувство, нещо като видение за зората на човечеството“. По-късно на гробището в родното си градче, тя случайно попада пред железен кръст с надпис: „Тук лежат младите братя Йохан Магнус и Ахатес Фален, ум. 1860“. Това провокира писателката да напише нова история: „Изведнъж разбрах, че следващата ми книга ще бъде за смъртта и за тези двама малки братя“.

В написването ѝ помага и най-малкият внук. Оле обича да използва дума, чието значение никой не може да отгатне: „Нан-ги“. Баба му решава, че това е името на нова, непозната земя. Лесно ѝ е да си представи свят, в който попадаме след смъртта – в него е вечна пролет и няма никакво страдание. Така се раждат Йонатан и Карл Лъвски. Големият брат е красавец, атлет и любимец на всички. Малкият е вечно болнав, прекарва живота си в една стая и сам знае, че не му остава дълго. Така се случва, че здравият брат умира първи при нещастен случай. Малкият обаче не се страхува – знае, че неговият закрилник го чака в приказната Нангиала…

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Хот дог

Хот дог Чикаго

Нокти

10 идеи за неонов маникюр за лятото