in

Емил, Роня и Братята с лъвски сърца- герои от реалния живот на Астрид Линдгрен

Астрид Линдгрен
Снимка: Instagram/astridlindgrenofficial

Астрид Линдгрен пише, за да забавлява себе си. Като всеки писател, намира вдъхновение във всичко заобикалящо я. Това, което я прави велика обаче е, че го прави с магията на любовта и способността да слуша вътрешния си глас, а въображението просто я води.

Емил

„Емил от Льонеберя“ се появява на бял свят през 1963 година. По това време той е само на 5, рус и красив като ангел, но със способността си да върши пакости и да се забърква в неприятности, побърква всичко живо в Смоланд. Добронамерен е и не е безразличен към нещастието на другите, но за да помогне, с радост провокира авторитети и върши поразии.

Героят се появява, провокиран от малък Линдгрен. Тригодишният внук на писателката – Карл-Йохан, не спирал да крещи. За да овладее ситуацията, идейната му баба го стреснала с въпрос: „Знаеш ли какво направи веднъж Емил от Льонеберя?!“ И…хлапето млъкнало, за да разбере.

Емил има чертите на бащата на Астрид – Самуел Август, и на брат ѝ Гунар. Също като тях, палавникът е роден предприемач и не пропуска възможност за добра сделка. Приживе Самуел Август има необичайно добра памет и служи като жив справочник за писателката, когато пише книгите си. Дори като възрастен все още успява да си спомни колко струват, например, прасета на селския пазар. Той е и много добър в разказването на истории. Няколко от събитията, описани в книгите за Емил, са преразказани случки от неговото детство.

„Знаете ли защо е забавно да пиша за Емил? Защото той беше дете в свят, почти подобен на този, в който самата аз живеех като малка, и точно като този, в който е живял баща ми, когато е бил малък. Свят, който вече не съществува… И аз изпитах такава любов към Емил. Той е толкова тясно свързан с баща ми, който някога в края на миналия век е малко босо момче с ленени коси“, споделя Астрид.

Роня

„Роня, Дъщерята на разбойника“ се ражда от копнежа на Астрид да се откъсне от клопката на модерния град. Налага ѝ се да живее в Стокхолм, а така ѝ се иска да се върне назад във времето, сред природата. Името на главната героиня дори взима от това на планинска хижа. По това време нито едно момиченце в Швеция не е кръстено така. От тогава нещата са се променили. Има хиляди жени, наречени Роня.

В книгата тя живее като господарка на дивата природа. Общува с всевъзможни вълшебни същества и умее да се бори за щастието си.

Братята

Една ранна сутрин, през зимата на 1972 година, докато пътува с влак покрай езерото Фрикен, Астрид вижда нещо невероятно. „Беше фантастична сутрин с розова светлина над езерото, беше неземно красиво. И изведнъж в мен се зароди силно чувство, нещо като видение за зората на човечеството“. По-късно на гробището в родното си градче, тя случайно попада пред железен кръст с надпис: „Тук лежат младите братя Йохан Магнус и Ахатес Фален, ум. 1860“. Това провокира писателката да напише нова история: „Изведнъж разбрах, че следващата ми книга ще бъде за смъртта и за тези двама малки братя“.

В написването ѝ помага и най-малкият внук. Оле обича да използва дума, чието значение никой не може да отгатне: „Нан-ги“. Баба му решава, че това е името на нова, непозната земя. Лесно ѝ е да си представи свят, в който попадаме след смъртта – в него е вечна пролет и няма никакво страдание. Така се раждат Йонатан и Карл Лъвски. Големият брат е красавец, атлет и любимец на всички. Малкият е вечно болнав, прекарва живота си в една стая и сам знае, че не му остава дълго. Така се случва, че здравият брат умира първи при нещастен случай. Малкият обаче не се страхува – знае, че неговият закрилник го чака в приказната Нангиала…

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Хот дог

Хот дог Чикаго

Нокти

10 идеи за неонов маникюр за лятото