in

ЛюбовЛюбов

„До последния каприз“ и Иван Юруков – животът между револвера и цигулката

иван юруков
Снимки: Иван Юруков/Facebook

Иван Юруков завършва през 2004 г. Националната aкадемия за театрално и филмово изкуство като актьор. През 2016 г. се дипломира в университета „Неофит Рилски“ като филмов режисьор. Филмовата му кариера стартира през 2007 г., като досега е режисирал и продуцирал над седем късометражни филма, повече от двадесет музикални видеопродукции и документален филм. „До последния каприз“ е дебютният му пълнометражен филм. Вижте какво разказа той за него пред Oshte.bg:

„До последния каприз“

В „До последния каприз“ има всичко – изкуство, борба, битовизъм, провал, мечти, слава, надежди, спасение. История за малките и за големите хора. И за връзката между тях. Животът е позициониран, както казва талантливият режисьор Иван Юруков, между револвера и цигулката. Револверът като символ на агресията и стремежът на хората да доминират над другите, и цигулката – като въплъщение на самоусъвършенстването и извисяването на човешкия дух, като вечно търсене.

Филмът, който е режисьорски дебют за Юруков и почти всички други – в това число и за Светлин Русев, тръгна по кината на 27 май. Денят не е случаен – съвпада с рождения ден на актьора от Народния театър. На 27 май умира Николо Паганини, чийто живот е проследен като отделна нишка в „До последния каприз“. Тази година отбелязваме и 240 години от неговото рождение. Сценаристи на филма са Иван Юруков и Росен Станев, а оператор е Галина Василева. Участие взимат Георги Тенев, Стоян Младенов, Милена Аврамова, Иван Зикатанов. Револверът, с който се застрелва цигуларят във филма, е купен от Иван Юруков специално за снимките. В момента оръжието е заключено в сейф. Цигулката в лентата пък е на 305 години.

Сюжетът на филма

В центъра на сюжета са две деца от село Делвино, където са правени по-голямата част от снимките – Мартин и Александър Тодорови. Момчетата живеят в една чиста среда, каквато се среща в отдалечени от цивилизацията села. Животът, който е по-силен от всичко и е въпреки всичко, им дава шанс, напук на това, което ги заобикаля, напук на видимото – без обозримо бъдеще и стабилна семейна и обществена среда. В крайна сметка във всеки един от нас е закодиран страх да не бъде обикновен, нали?! Думите във филма са на талантливия цигулар от българския произход, станал прочут по света, който изоставя концертната сцена и бяга в забутаното селце Делвино. Репетира в самота, обсебен от идеята да изсвири съвършено всички „24 Каприза“ на Паганини. След последния се самоубива.

След време местният учител попада на тази трагична история и започва свое разследване на живота на цигуларя, някак си повтаряйки живота му. Самотен и с провален живот, преподавателят също намира в тази история нещо възвишено, нещо, станало неслучайно – тук и сега. Животът на непознатия цигулар ободрява духа му и го спасява от собственото му пропадане в отчаяние и алкохолизъм.

Срещата между децата и талантливия цигулар

Друга нишка в многопластовия филм е свързана с чуждестранен журналист и неговата преводачка, които се натъкват на този абсурден свят, опитвайки да сглобят пъзела от живота на цигуларя и да заснемат документален филм. Накрая обаче се озовават в реката, опитвайки се да махнат бълхите, които са го полазили след няколко дни престой в селото и срещу които нито един спрей не помага. Защото животът е и низ от крайности, заплетени по чудноват начин, нали?!

Същевременно учителят разкрива, че двете момчета от селото са станали свидетели на последните дни на цигуларя. Те неволно участват както в смъртта му, така и в неочакваното продължение на неговия живот чрез музиката, която им завещава. И изкуството се превръща в противовес не само на смъртта, но и на живота в определена среда и състояния.

Срещата между децата и талантливия цигулар преобръща представата им за функционирането на света, запознава и ги въвлича във вселената на музиката. Това е повратен момент във филма – срещата между търсещия съвършенството и станал световноизвестен цигулар и младите селски момчета, търсещи баланса в заобикалящата ги среда. Сблъсък, който е толкова човешки, защото у всеки един от нас има по един зазидан револвер и по една цигулка. И не само!

Юруков: Разсейваме се по пътя и погребваме талантите си в името на комфорта

Г-н Юруков, обречен ли е талантливият човек на самота и само изкуството ли може да противостои на агресията?

Сценарият в основата си се занимава с това да изследва каква е ролята на изкуството в днешния ден – в един свят, в който агресията се приема за даденост. За съжаление днес тя присъства и под друга форма – телевизии, филми и медии постоянно инспирират насилие и децата приемат това като даденост. Тоест, револверът постоянно е зареден.

Какъв е животът между револвера и цигулката?

Съвършенството е животоподдържащо условие. Но пък постигнатото съвършенство е загуба на интерес към живота, това е друга идея в нашия филм. Разсейваме се по пътя и погребваме талантите си в името на комфорта. Всеки иска да е инфлуенсър, но каква е целта на твореца и смисълът на изкуството, когато става все по-трудно? Определено изкуството се стреми към красота. „На способните завиждат, на талантливите вредят, а на гениалните отмъщават“ – това са думи на Николо Паганини, който оставя в наследство едни от най-трудно изпълнимите произведения за цигулка.

Сюжетът е в ръцете на две деца. Изборите на човек понякога зависят от децата, нали – още преди да се родят и след това?

Аз вярвам в младите хора. Те имат нужда да бъдат подкрепяни – онова у тях, което покълва, развива се и което дава бъдеще. Гледайте филма, той е различен и смислен.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Пъзел

Какво се случва с мозъка ви, когато решавате пъзел?

чарлз

10 причини британците да не искат принц Чарлз за крал