in

Добрите примери: Екхарт Толе и култът му към настоящето

Екхарт Толе

Никога нищо не се е случвало в миналото, то се случва в настоящето. Никога нищо няма да се случи в бъдещето, то ще се случи в настоящето. Думите са на писателя Екхарт Толе. Неговата личност, съчетание от приглушен топъл глас с немски акцент, момчешка визия и любов към жилетките, не казва точно „гуру“, но въпреки това, той е един от най-известните духовни учители в света, чиито книги „Силата на настоещето“, „Гласът на покоя“, „Нова Земя“ и други са повлияли на милиони.

Роден в Германия, получил образованието си в Кеймбридж, а сега базиран във Ванкувър, Канада, Толе пише и изнася лекции върху еволюцията на човешкото съзнание. Неговата работа обхваща много световни духовни учения и идеи, включително тези на будизма, Новия Завет и немския мистик Бо Ин Ра.

„Както луната няма собствена светлина, а само може да отразява светлината на слънцето, така и бъдещето и миналото са само бледо отражение на светлината, силата и реалността на вечното сегашно“, посочва Толе и допълва, че тяхната реалност е взета назаем от настоящето. В момента, в който човек проумее всичко това, се получава изместване на съзнанието от ума към битието, от времето към присъствието. Изведнъж всичко става живо, пръскащо енергия, излъчващо битие. Култът на Толе към настоящето е пословичен.

„В критична ситуация, когато животът ви е застрашен, превключването на съзнанието от времето към присъствието понякога се получава естествено. Личността, която притежава минало и бъдеще, за миг отстъпва място на наситено съзнателно присъствие, което остава много будно, макар и спокойно. Причината, поради която някои хора обичат да се впускат в рисковани занимания – алпинизъм, автомобилни състезания и т.н. – макар, че е възможно да не го осъзнават, е в това, че тези занимания ги принуждават да бъдат в настоящето – в наситеното живо състояние, в което са свободни от проблеми, от мислене, от бремето на личността. Отклоняването от настоящия момент дори за миг може да означава смърт. За съжаление, такива хора развиват зависимост от някакво занимание, за да пребивават в това състояние“, убеден е писателят.

От най-древни времена духовни учители във всички култури са посочвали настоящето като ключ към духовното измерение. Суфистите казват: „Суфистът е син на сегашното време“. Руми – големият поет и суфи учител изтъква: „Миналото и бъдещето закриват Бог от погледа ни. Изгорете ги с огън!“ Духовният учител от 13-и век, Майстер Екхарт обобщава своето виждане много красиво: „Времето е това, което пречи на светлината да достигне до нас. Няма по-голяма пречка по пътя към Бога от времето“. „Времето е илюзия. Сегашният момент е всичко, което ще имате някога. Никога няма време, когато животът ви не е „в този момент“, акцентира Екхарт Толе.

Още от неговите мъдрости:

„Наблюдавай мислите си, но не им вярвай“.

„Не трябва да забравяме нуждата на егото постоянно да се намира в конфликт с някого или нещо, за да поддържа усещането си за отделност между „аз“ и „другите“, без което то не може да оцелее“.

„Взаимоотношенията между хората могат да бъдат ад. А могат да бъдат и изключително духовно преживяване“.

„Съществува насъбрана емоционална болка от миналото, която вие като всеки човек носите в себе си – личната болка на вашия житейски път и колективната болка на човечеството, идваща от много, много далечни времена“.

„Всички роли принадлежат на предубеденото съзнание – човешкия ум“.

„В крайна сметка, разбира се, „друг“ човек няма, вие винаги срещате себе си“.

„Не се стремете към щастие. Ако го търсите, няма да го намерите – стремежът е антитеза на щастието. Щастието винаги е нещо изплъзващо се, докато свободата от нещастието винаги е постижима и то постижима сега, в този момент – в момента, в който престанете да си създавате истории за вашето нещастие“.

„Духовното пробуждане е пробуждане от съня на мислите“.

„Най-големият враг на егото е настоящият момент, което ще рече – самият живот“.

„Хората не осъзнават, че сега е всичко, което съществува. Няма минало или бъдеще, освен като спомен или очакване в ума. Миналото ви дава самоличност, а бъдещето – обещание за спасение. И двете са илюзии“.

„Скуката, гневът, тъгата, или страхът не са „ваши“, не са лични. Те са състояния на човешкия ум. Те идват и си отиват. Нищо, което идва и си отива, не сте вие“.

Прочетете още:

Добрите примери: Българка е първата в света жена воден спасител

КАКВО МИСЛИШ?

1 Глас
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

щастие

Следващо ниво на щастие

Комедии

7 от най-добрите комедии на всички времена