Нина Александрова
„Днес не живеем в едно време, а в много времена наведнъж. Имаме сериозен дефицит на бъдеще, затова често се въртим в кръг и търсим убежище в миналото. Коментарът е на писателя Георги Господинов в разговор, публикуван на сайта на италианската литературна награда „Бокачо“, с която бе отличен. Той е сред тримата лауреати на приза тази година – заедно с журналистката Стефания Батистини и драматургът Марко Паолини.
Темата е в основата и на романа „Времеубежище“. Книгата има и безпрецедентен успех – тази година спечели международна награда за литература „Букър“, което се случва за първи път на български творец. Повече по темата можете да прочетете – ТУК.
По повод войната в Украйна Георги Господинов смята, че „настоящата война не е само за територия, а е война за миналото. Ето защо настоящето се усеща като минало: „Проектът за бъдещето е в дълбока криза. Ние, заедно с по-младите поколения, в диалог с нашите деца, трябва да се противопоставим на широко разпространената социална и климатична дезинтеграция възможно най-скоро, да започнем да претендираме за възможността за едно бъдеще, лично и планетарно, сантиметър по сантиметър“.
Българският писател е убеден, че писането и литературата са първите, най-старите медии: „Разказването на истории е в началото на комуникацията. Не трябва да забравяме това. Литературата е бавна медия, но смисълът, който тя създава, трае много по-дълго. Вярвам, че ще продължи да съществува и да бъде много важна, особено в епохата на нова и бърза комуникация“.
„Беше чест да получа наградата Бокачо в Италия, в Черталдо, родния град на този, който разказваше истории в мрачни времена. Сред носителите на наградата са Исмаил Кадаре, Марио Варгас Льоса, Мюриъл Спарк, любимият ми Ларс Густафсон…“, написа междувременно Георги Господинов във Facebook.
