in

„В очакване на Боджангълс“ – безумната любов, която ни прави безсмъртни

Всяка безумна любов е капсула на времето. Доказателство, че безсмъртието би могло да съществува някъде там…в сърцата ни и завинаги. В дома на Камий и Жорж всичко е забавление и фантазия. Майката задава дневния ред със своята непредсказуемост и отдаденост на живота. Благодарение на нея семейството е непрестанно във вихъра на поезията. Ала нито един празник не е безкраен. Възможно ли е да се избегне неизбежното и на каква цена? Възможно ли е да избягаме от реалността? И ако да, за колко време, и колко би ни струвала всяка минута?

Режисьор на френския филм е Режи Роансар, в главните роли влизат гениалните Ромен Дюри и Виржини Ефир. Определено това е история, която ни завихря в песента на Нина Симон „Mr. Bojangles“. Но не само. Онагледява къде са личните ни граници, защо социалните не винаги е добре да се прекрачват и ако това все пак се случи, имаме ли резерви в себе си, за да надсочим личните си бариери и тези на другите.

Различното семейство

Историята е разказана от бащата и малкия син на едно наистина различно семейство. Вълшебна, шеметна любов свързва Жорж с необикновената му жена. Детето им е безмерно щастливо с шантавите си родители, а майката е сияйна, остроумна, изпълнена с нежност и фантазия, непредвидима, напълно освободена от всякакви задръжки, превърнала живота на всички около себе си в безкрайно празненство и обзета от неистова обич към танца и песента „Мистър Боджангълс“ – символ на доброто у нас, на светлото, на онова, заради което човекът е еволюирал.

Камий определо удря шамар на реалността. Уви, един ден сладката ѝ лудост се превръща в клинично безумие. Историята има и смешни аспекти, трогателна е, кара ни да се усмихваме и да плачем. Може би защото отвъд всички емоции, които поражда у нас това екстравагантно семейство, авторът ни призовава ни повече, ни по-малко да сритаме разума. И може би защото успява да ни убеди, че това би ни доставило безмерно удоволствие!

Шарени деца

„Как другите деца успяват да живеят без моите родители?“, пита синът, когато и двамата му родители го напускат. Как и какви деца отглеждаме, когато го правим само с любов? Стават шарени, като животът. Който е по-силен от всичко.

Граничен момент за писателя Оливие Бурдо

Филмът е наръчник за това как трябва да се обичаме. Изкуство, което ни кара да вярваме в щастието.

Може би, защото се е появила в един по-особен, граничен момент за автора. Писателят Оливие Бурдо работи като служител в брокерска къща, когато губи работата си и решава да се посвети на литературата. В продължение на две години пише роман, за който обаче не намира издател. Тогава се приютява при родителите си в Испания и за седем седмици написва лека и откачена книга, която ще нарече „В очакване на Боджангълс“. Този път има късмет и веднага след излизането си през 2014 г. романът предизвиква огромен читателски интерес и е удостоен с 5 награди.

„Това е моята история с лъжи налице и наопаки, защото животът е често такъв“ – с тези думи започва книгата. Заинтригувах ли ви?

Избрани цитати от книгата:

„Истината е зле платена, дори когато по изключение е забавна като лъжа“.

„Тя често се нервираше, но никога за дълго и гласът на баща ми ѝ действаше като хапче за успокоение. През останалото време изпадаше в екстаз от всичко, намираше за безумно забавен начина, по който се върти светът, и придружаваше вървежа му с весело подскачане. Отнасяше се към мен не като възрастен, нито като към дете, а като герой от роман. Роман, който обича много и нежно, и който не спира да чете. Не искаше да чува нито за неприятности, нито за тъга“.

„Така в рамките на един коктейл и на един танц една луда жена с шапка с крила ме накара да се влюбя до полуда в нея, приканвайки ме да споделя безумието ѝ“.

„Всички лъжеха по мъничко понякога, за да са спокойни, защото лъжата е по-добра от истината, само истината и цялата истина“.

„Огледалото е по-обективно, то наистина отсъжда правилно, понякога жестоко, но без да влага чувства“.

„Тя го научи да говори на „Вие“ с всички, защото смяташе, че това е най-добрият начин да не бъдеш подвластен на другите, беше му казала, че „Вие“ е първата бариера, която ви осигурява безопасност в живота, както и знак за уважение, който дължим на човечеството“.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

„Бягство по Коледа“ – скрити тайни и неочаквана любов под багрите на северното сияние

„Дядо Коледа и трите мечки“ – цветната магия на Коледа оживява