in

Вихрушката Рута Сепетис

Рута Сепетис
Снимка: Сиела

Тя е истинска вихрушка! Хала! Около нея се образува ореол. Слънчева е, огнена дори, невероятно интелигентна, отворена безрезервно към света и хората. Неслучайно Захари Карабашлиев я определя като един от най-интересните писатели, които е срещал. Критиката я нарича „пазител на загубени истории“. И за мен тя е точно такава. Защото описва кътчета история, пази ги и ги предава нататък. На над 40 езика са преведени романите й, а страните, където я четат, надхвърлят 60. Някои от историите са филмирани.

Тя е Рута Сепетис! Определя се като американка с литовски произход – баща й е бежанец. Завършила е бизнес и финанси. 22 години работи в музикалния бизнес, познава истински звезди. Ето част от признанията й:

За историите

Историите? Те крещят да бъдат споделени. Интересувам се от исторически теми, които не съм преживяла, исторически периоди, на които не съм свидетел. Нося отговорност за това и често си задавам въпроса коя съм аз, че да ги разказвам тези истории.

Провеждам над 20 интервюта, за да направя 1 герой. Сътруднича си с историци и архивисти. Идеята за първия ми роман – „Пепел в снега“, идва след посещението при роднини в Литва през 2005 г. Тогава научих повече за принудителното депортиране на хиляди хора от Литва, Латвия и Естония. Книгата е базирана на преживяванията на моето семейство. Това е история за ужасите, с които балтийските народи се сблъскват по време на Втората световна война при управлението на Сталин. ​

Младите хора

Когато баща ми е избягал заедно със семейството си в САЩ, неговите роднини са арестувани и депортирани към Сибир. Книгата разказва за мъчителния живот в съветски трудов лагер, видян през очите на 15-годишната литовка Лина Вилкас. Тя е изпратена заедно със семейството си в Сибир, след като прибалтийските страни са анексирани от Съветския съюз през Втората световна война. Всъщност, младежи са главните ми герои във всички мои книги. Понякога най-високата цена по време на военен конфликт е платена именно от тях. Те са и най-безпристрастните критици. Ако една книга не им харесва, няма да го скрият. А и младите са тези, които правят избор. Моето желание е да им предам историята.

За бъдещето

Когато пишем исторически романи, имаме дистанция. Ако пишем на съвременни теми, няма да видим цялата картина. Предстои ми да издам книга за творческо писане, която е насочена към това как паметта може да бъде разказана като история. Искам да покажа на младите писатели как могат да разкажат своята лична история. Младите читатели и младите писатели ще пренесат историята в бъдещето. Книгите са важни, но ние, хората, сме още по-важни – в свързаността си. Защото историята винаги се повтаря, макар и не по един и същи начин.

„Фонтани на мълчанието“ и „Трябва да те предам“

„Фонтани на мълчанието“ разказва за последиците от гражданската война в Испания по времето на диктатурата на Франсиско Франко. Една от темите е за изгубените деца на франкизма. Това са отнети от родители републиканци деца, дадени за отглеждане и възпитание на семейства, привърженици на Франко. Предполага се, че техният брой възлиза на около 300 000, като някои от тях стават жертви на трафик на деца и незаконно осиновяване.

Последната ми книга „Трябва да те предам“ разказва за края на кървавия режим на Чаушеску в Румъния през 1989 г. Комунизмът е откраднал основни права, като едно от тях – е това да избираш.

За хората

Пожелавам си да сме по-търпеливи. Не бива да прибързваме да даваме оценка, да съдим, не знаем каква история стои отсреща ни. Това би ни направило по-съзидателни и отговорни. Често сме бързи в оценките, а трябва да можем да преодоляваме различията.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Хаосът на Фернандо Песоа

аватар

„Аватар: Пътят на водата“: Епичното продължение на Джеймс Камерън