Нина Александрова
Теодора Маркова постигна безпрецедентен успех за български творец. Филм, на който е съсценарист беше избран в престижната селекция на Series Mania. Тя беше селектирана и в още една програма на престижния фестивал във Франция. „Соломоново решение“ е първият български проект, който участва в Series Mania в рамките на Co-pro Pitching Sessions. Фестивалът Series Mania e най-голямото събитие за сериали в Европа и събира над 85 000 зрители и около 4 000 професионалисти от световната индустрия.
Теодора, „Съветски дънки“ е селектиран от над 300 сериала от целия свят и грабва няколко награди на най-големия фестивал за сериали в Европа Series Mania. Вие сте негов съсценарист. Разкажете ни повече – как се стигна до идеята, реализацията й, какво ви вдъхнови и насърчи в работата ви?
Запознах се със Станиславс Токаловс (другият автор и шоурънър на сериала, също и основен режисьор) преди няколко години на една програма за сценаристи от Централна и Източна Европа. Останахме във връзка, защото установихме, че споделяме обща визия и вкус за киното и живота. В края на 2021 ми се обади и ме покани да участвам в развитието на сериал, тъй като латвийският Национален филмов център беше обявил конкурс с изключително висок бюджет (средства, отпуснати като помощ за културата след ковид). Първоначално отказах, защото бях много заета, но той беше настоятелен. Така написахме проекта по негова идея и спечелихме първото място на конкурса. В последствие балтийската стрийминг платформа GO3 също стана партньор и се включи във финансирането.
Работата беше вълнуваща и напрегната заради сроковете. Двамата си поделихме позицията на шоурънър. Това означава, че извън написването, имахме пълна отговорност за предаването на креативната визия – от избора на актьори и втори режисьор, определянето и поставянето на стила, решаване на всички проблеми по време на снимки, до монтаж, музика, звуково оформление и самата кампания. През цялото време се усещаше, че правим нещо изключително и това ме вдъхновяваше. Решихме, че ще подходим неконвенционално и ще пресъздадем епохата на комунизма в комедийния жанр, но без да спестяваме жестокостите на режима. Това, което ни грабна, беше абсурдът, че един чифт дънки могат да са по-опасни за КГБ от ядрени оръжия и шпиони. Опитахме да наложим този абсурд върху всички герои и сюжетни линии. И мисля, че това беше ключът към нашия успех.
След приключването на снимки през лятото на миналата година всичко се завъртя много бързо. Първо получихме предложение за разпространение от Бета Филм (един от най-големите европейски дистрибутори), след това призове за Най-добър сериал, Най-добър сценарий и Най-добър актьор на Латвийските национални филмови награди. После дойдоха селекцията за Berlinale Series Selects и номинациите за Series Mania (най-големият фестивал за сериали в Европа). Усещането да излезеш от Източна Европа и изведнъж да застанеш до всички А-клас продукции е вълнуващо, но и също така объркващо. Мисля, че все още сме под влияние на адреналина от закриващата церемония в Лил, където получихме награда за Най-добър актьор в състезателната програма Панорама и Наградата на публиката. Тази награда се връчва последна, лично от директора на фестивала и е в състезание между всички 50 продукции в четирите отделни програми. В известен смисъл е най-големият приз на цялото събитие, което ни възлага и огромна отговорност за следващия ни проект.
Разкажете и за друг ваш проект – първият български, който участва в Series Mania в рамките на Co-pro Pitching Sessions – „Соломоново решение“. И тук сте създател и един от сценаристите.
Бяхме избрани измежду 460 проекта от целия свят и имахме възможност да представим идеята си пред огромна аудитория с професионалисти от световната индустрия. Получихме много добри отзиви и покани за срещи. Амбицията на този проект е да бъде копродукция между България и Швеция и да намери международна публика. Продуценти на сериала сме заедно с Катя Тричкова (Контраст Филмс и Мирърмайнд), пишем сценария с Невена Кертова, но идеята е да бъде привлечен към екипа ни и сценарист от Швеция, за да постигнем истинност в историята.
В творческата ви биография са заглавия като „Стъклен дом“, „Революция Z“, „Фамилията“, „Под прикритие“, „Денят на бащата“, „Дъвка за балончета“ – все теми, засягащи съвремието ни. Откъде черпите вдъхновение и какви са разликите при писането на сценарий за кино и за телевизия?
Или от мечтите, или от страховете. Мисля, че там, в неяснотата от образи, сцени и емоции, има всичко, стига да си откровен да го изкараш от себе си. И то е много по-истинско, отколкото да рециклираш познати истории и да се опираш на филмови референции.
Разликите са по-малко от приликите. В сериала имаш време наистина да изследваш героите си и целия им душевен свят. Динамиката на историята също е различна, защото макар да изработваш една цялостна арка за всички епизоди, всеки епизод има своя собствена арка с начало, среда и финал. Не на последно място – в сериала няма как да излъжеш зрителите. Една слаба история би могла да бъде замаскирана и някак да издържи час и половина екранно време при интересен визуален език или режисьорска интуитивност. В сериала няма кой да ти прости – просто няма да се върне за следващия епизод, ако конфликтът и темата са неясни и развити повърхностно.
Защо са важни историите? И защо е важно да ги разказваме – било чрез книга, филм, сериал, музика, театър?
Защото без истории не бихме могли да живеем. С тях лекуваме съзнанието си и намираме смисъл.
Преминали сте през много видове обучения. Свършва ли някога ученето или това е ключът към добрия сценарий?
Не мисля, че има нещо по-важно от това всеки ден да научаваш нещо ново. Това прави живота вълнуващ. Въпреки че напоследък по-често ме канят аз да обучавам, надявам се любопитството ми никога да не изчезне.
Разкажете ни повече за вашия начин на работа – как пишете, имате ли определени неща, които правите – навици, повече кафе или чай, например, работите ли върху няколко проекта едновременно?
Непрекъснато работя върху няколко проекта едновременно, но в различни етапи от развитието и производството им. Единствените неща, от които имам нужда, са музика в слушалките и тефтер и молив. На външен вид нищо необикновено, но моят процес на писане напомня сеанс, в който трябва да се откъсна от външния свят и да се прехвърля в сцената, на мястото на героите, с техните емоции, с техните думи, да усетя пространството, миризмите, светлината. Само тогава усещам, че се получава нещо истинско и музиката много ми помага за този телепорт. Когато имам блокаж, използвам техниката на свободно писане, която освобождава задръжките към подсъзнанието. И това за мен се случва най-успешно като пиша на ръка.
Трябва ли един пишещ човек да разчита винаги на вдъхновение? Или е работа като всяка друга, нуждае се от добра организация и дисциплина?
Има тежки моменти, в които всичко е безплодно, познато, мозъкът включва на лесен режим – това означава, че предлага само готови идеи, най-клишираните връзки. Тогава си представям, че трябва да превъзмогна умората и отчаянието и да отида в дълбокото. Някъде там, където всичко е непредсказуемо, може би дори нелогично на границата между ужаса и възбудата. Мисля, че това е, което Хемингуей нарича да се взираш в белия лист, докато капки кръв не избият от челото ти. Естествено всеки има свой собствен метод, по който да предизвика кръвопускането. В повечето случаи, смятам, че лутането винаги е свързано с някаква слабост при определяне на големия въпрос. Когато имаш големия въпрос на историята, всичко започва да вибрира на една честота.
За мен ключът за успеха на един добър кино или тв проект е в сценария. Ако той не е написан добре, и филмът няма да бъде заснет добре. В този ред на мисли, кое е водещото – добрата история или автентичните герои, които я създават?
Това са взаимосвързани неща. Добрият герой означава силен конфликт (със себе си или със света). А силният конфликт означава драма. Няма добра история, ако един от тези три елемента не е в уравнението.
Няколко блиц въпроса:
За вас успехът е…?
Моментно състояние измежду много провали. Често артистите се чувстват провалени въпреки признанията, които получават.
Какво цените най-много у един мъж?
Да не се страхува от чувствата си, да е широкоскроен и да има приключенски дух.
А в един творец?
Да е честен – в това, което заявява, да не следва тенденции, да не слугува на суетата, да не мисли за отзивите, докато твори, да има чувство за самоирония.
С какво балансирате моментите на криза?
И аз бих искала да разбера. Не мисля, че ги балансирам успешно.
Има ли малки и големи мечти?
Не. Само големи. В бъдеще като се обърнеш назад, може да се окажат малки, но в момента, в който ги преживяваш, са недостижими.
Нещастието е – благословия или проклятие?
Част от живота, често въпрос на гледна точка.
Съгласна ли сте с Маркес, който казва, че човекът има три живота – публичен, личен и таен?
Напълно. Проблемът е, когато сме в пълно отрицание пред самите себе си за тайния си живот.
Soviet Jeans
Комедийната драма в 8 епизода се развива в края на 70-те години по време на най-свирепата пропаганда в СССР срещу западната култура. Героят на Авотс – младият Ренарс, е рок-енд-рол фен и престъпник на дребно, който е вкаран в психиатрична клиника. В битка за своето оцеляване той започва нелегално производство на дънки с помощта на други пациенти и с покровителството на директора на болницата, който получава голяма част от печалбата. Дънките стават култ в Рига и Ренарс се превръща в анонимна легенда. КГБ се опитва да разбие мрежата и да открие шивашкия цех в цялата страна. Конфликтът между Ренарс и агентът Марис ескалира извън нелегалния бизнес с дънките и става сблъсък на идеологии, а самите дънки се превръщат във форма на протест.
Соломоново решение
Сериалът разказва историята на 6-годишната Ани от България, която започва да получава спомени от миналия си живот. Това отвежда родителите й в Швеция, където пътищата им се пресичат със семейство, загубило малката си дъщеря преди 7 години. Обърканите реминисценции на Ани поставят двете майки в емоционална битка за детето, подобна на притчата за Цар Соломон.
