in

„Безкрайността“ – когато житейските фокуси не стигат, за да крепят семейството

„Безкрайността“ е филм размисъл върху човешкия живот с цялата му красота и жестокост, великолепие и баналност. В центъра е семейството – онова, с което всеки човек се ангажира безкрайно в момента, в който стане родител, онова, от което не може да избяга и което става безкрайна отговорност, тежест, отдаване.

Рим през 70-те години на миналия век

Копродукцията на Италия и Франция, чийто режисьор е Емануеле Криалезе, ни потапя в Рим през 70-те години на миналия век. Това е време на големи социални и културни промени, изпълнено с нови градежи, блясък и стереотипи на миналия век. Светът обаче е застинал между жилищни квартали в строеж – реалности в черно и бяло, където постиженията в обществото и семейните модели не съграждат стабилни основи.

Животът на младото семейство Боргети, представително за средната класа по онова време, е статичен, достигнал точка, отвъд която нито една промяна – нито един жетейски фокус – като добра заплата на съпруга, нов диван, всекидневна със страхотна гледка, лятна почивка всяка година, не би могъл да донесе щастие. Майката, бащата и трите им деца живеят в новопострoена жилищна сграда. Не са близки, светът на децата се опира на майката, която стои вкъщи и не работи, а бащата е насилник, с дълга върволица от любовници, една от които дори бременна.

Съпрузите Клара и Феличе не се обичат повече, но са и неспособни да се разделят заради предразсъдъците на своето време. Бащата е приел лицемерна роля, а майката – смела по природа, все още вярва, че ако запази начина си на живот, би могла да постигне семеен баланс, но не за себе си, а в името на децата.

Сюжетът е присъщ за семействата в Европа от 70-те и 80-те години на миналия век

В много от тях обаче моделът се запазва и до днес, особено в Източна Европа. Клара намира утеха в специалните отношения с всяко от трите си деца. Най-голямото от тях – 12-годишната Адриана, нарочно се представя пред връстниците си като момче, с което провокира развръзката на задълбочаващата се семейна криза. Тя решава да се отрече от името и идентичността си, като се опитва да убеди всички, че е момче. Нейната упоритост довежда крехкото равновесие в семейството до критична точка, отвъд която всичко е възможно.

Стига се до там майката да влезе в клиника за душевноболни, за да се възстанови и да продължи да изпълнява ролята си на домакиня. Когато излиза от нея, всичко тръгва по старому. Клиниката е поредният житейски трик, който не сработва – в едно семейство, в което майката вече не е фокусник.

Освен Пенелопе Крус, в актьорския екип са още Винченцо Амато, Елена Арвиго, Филипо Пучило, Лаура Нарди, Алвиа Реале, Рита де Донато, Карло Гало и др. Филмът беше сред горещите хитове на тазгодишното издание на „Киномания“.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

„Химия на шегата“ – да превърнеш хумора в професия

Триумфът на Съветския съюз във Втората световна война