in

Агата Кристи – живот като на кино

Агата Кристи
Снимка: Уикипедия

Наричана „Първата дама на криминалния жанр“ – забележителната английска писателка Агата Кристи е родена на днешната дата преди 132 години и има наистина забележителен живот. Нейните осемдесет романа са преведени на над четирийсет езика и са продадени в над два милиарда екземпляра. Емблематичните ѝ герои Еркюл Поаро и госпожица Марпъл са познати по цял свят. Гениалният обрат на сюжета и изненадващата развръзка в „Убийството на Роджър Акройд“ са същинска революция в детективските истории.

„Десет малки негърчета“ е най-продаваният роман на Кристи, както и най-продаваната мистерия в света и една от най-продаваните книги на всички времена. Гениални произведения са написани под псевдонима Мери Уестмакот. През 1971 г. писателката си спечелва титлата дейм и орден на Британската империя за принос към литературата.

Детство

Агата Кристи има щастливо детство, макар и помрачено от смъртта на баща ѝ. Има любяща майка и сестра. Започва работа като помощник-фармацевт в аптека, учи пеене в Париж, но след като като избухва Първата световна война, става сестра-доброволец. Така среща красивия пилот от Кралския корпус Арчибалд Кристи и се омъжва за него. Ражда им се дъщеря.

Мистериозно изчезване

След края на войната, щастливия брак и публикуването на 2 романа – изглежда животът на Агата се подрежда – до момента, в който… тя изчезва през 1926 година за 11 дни. Малко преди това умира майка ѝ. Писателката иска и развод, тъй като хваща мъжа си в изневяра. Всички тези събития водят към срив. Търсят я 15 000 доброволци – тя вече е известна писателка, новината е по първите страници на всички вестници. В издирването се включва хеликоптер. Артър Конан Дойл дори носи нейна ръкавица на медиум, който казва, че Агата е жива, но объркана. Откриват я в хотел под името Нийл, така се казва любовницата на мъжа ѝ.

„Ориент Експрес“

Кристи тръгва на пътешествие с легендарния „Ориент Експрес“, за да се отърси от всичко и за да отвори нова житейска страница. Така се запознава с археолога Макс Малоун, 15 години по-млад от нея. Въпреки че има резерви заради първия си брак, Агата казва „да“ за втори път. Съвместното им съжителство продължава цели 45 години, а бракът, чийто крах предричат мнозина, е повече от щастлив. Единствено спонтанният аборт, когато Агата е на 42, прекъсва идилията и тогава двамата решават да не правят повече опити да имат деца.

Пътувания

Сама или придружавана от съпруга си, тя пътува из Персия, Турция, Египет, Йордания, СССР. В този период издава средно по два-три романа на година. Когато е в Англия, Агата живее в различните си къщи. Никога не се меси в работата на архитектите и дизайнерите, но държи сама да избира бани, тоалетни и умивалници.

Втората световна война

След избухването на Втората световна война именията на Агата са конфискувани от военните и тя е принудена да живее в апартамент под наем. Макс заминава за Кайро, раздялата продължава три години. В Лондон Агата с носталгия си спомня за номадския свободен живот в Сирия, който тогава не знае дали някога ще бъде отново реалност. Прави всякакви опити да замине за Египет, дори се договаря с едно списание да работи като кореспондент, но министерството на войната категорично отказва присъствието на жени журналисти в арабски страни. Сред малкото добри новини е раждането на единствения ѝ внук.

Промени

Изчезването на зет ѝ, когото тя много цени, е пореден удар за писателката, която пише: „Най-тъжното и ужасно нещо в живота е да знаеш, че не можеш да спасиш от страданието някого, когото обичаш толкова силно“.

Когато войната свършва, Агата Кристи е на 55, косата ѝ е посивяла и е напълняла. Заради промяната във външния си вид суетната писателка дори се страхува от срещата с Макс, но първото, което правят след 3-годишна раздяла, е да се посмеят на физическите промени, защото се оказва, че той също много е напълнял.

Започват отново да пътуват – в Ирак, Индия, Пакистан и Иран, като преди това спират за кратка ваканция с Розалинд на остров Цейлон.

На 60 г. Агата Кристи започва да пише автобиографията си. Приключва я 15 г. по-късно и поставя единствено условие на издателя си – книгата да бъде издадена след смъртта ѝ.

Прикована в инвалидна количка

През 1975 г. здравето ѝ се влошава, пада и си чупи таза. Макс, който тогава пише мемоарите си, се настанява във фотьойл до леглото ѝ. Тя сама се грижи за детайлите по собственото си погребение – стиха, който да сложат на паметната плоча, музиката и мястото, където да бъде погребана. Умира през януари 1976 г., докато Макс я разхожда из градината в инвалидната ѝ количка. На последната страница на автобиографията си пише, че е била голяма късметлийка в живота.

Неслучайни са думите ѝ:

„Времето е най-добрият убиец.“

„Обичaм живoтa. Билa cъм и бeзнaдeжднo нeщacтнa, paзĸъcвaнa oт мъĸa, нo пpeз цялoтo вpeмe нe cъм cпиpaлa дa вяpвaм, чe пpocтo дa cи жив e нeщo вeлиĸo“.

„Животът, сам по себе си, е една неразплетена мистерия“.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Хари

10 неща, които не знаете за принц Хари

Мария Калас

Тъжният живот на оперната легенда Мария Калас