Нина Александрова
За Виктор Юго жените са били слабост. Дори се говори, че е имал тефтер с дами от висшето общество, където срещу името на всяка бил вписан прилежно адресът й. С една жена обаче писателят остава десетилетия наред. Името й е Жулиет Друе.
Двамата се запознават, когато Юго е женен, но това, разбира се, не може да го спре. Срещат се в театъра по време на четене на негова пиеса. Мълвата твърди, че двамата са си разменили 15 000 любовни писма. Макар да е ухажвана жена и не й липсва внимание от противоположния пол – един от ухажорите й дори е богатият руски княз Анатолий Демидов, който изпълнявал всички прищевки на Жулиет, тя се отказва от социалния си живот в името на мъжа, когото обича в продължение на половин век. Започва скромен живот – помага му като преписва ръкописите му, живее в скромно жилище, защото е толкова бедна, че може да си позволи само това. Юго й посвещава стихосбирката си „Песни на здрача“, остава до нея в най-тежките й моменти, утешава я, грижи се. Той напуска този свят две години след Жулиет.
Когато среща Виктор, тя е едва на 27 г. Чете откъс от негова творба в театъра, където има малка роля в пиесата. „Когато една жена мине покрай теб и ти спре дъха с външния си вид и начина, по който върви, ти си изгубен, ти си влюбен. В този момент има само едно нещо, което можеш да направиш – да мислиш толкова интензивно за нея, че тя да бъде принудена да мисли за теб“ – казва Юго за Друе.
Жулиет има нелека съдба. О става сираче много малка – майка й умира, когато тя е на няколко месеца, а баща й година по-късно. Отгледана е от чичо си, който й показва света на книгите и поезията. По-късно става актриса. Не след дълго се запознава със скулптора Жан Жак Прадие, който не е привърженик на брака и така се ражда извънбрачната им дъщеря. Не след дълго обаче Жулиет трябва да се издържа сама, започва да приема богати мъже в леглото си, които й осигуряват добър стандарт на живот. След като се запознава с Виктор Юго слага край на всичките си срещи с представители от противоположния пол, след време напусна и театъра и така окончателно слага край на предишния си начин на живот. Юго продължава да живее със съпругата си Адел и петте им деца.
Виктор и Жулиет посвещават всяка свободна минута един на друг, тя го съпътства във всичките му пътувания, както и в изгнанието, последвало от политическите му възгледи и действия. Двамата са заедно 50 години – до смъртта на Друе. Жулиет никога не става съпруга на Юго. В много от писмата им го увещава да не напуска Адел, да изпълни дълга си към нея, защото смята, че това, което й причиняват с любовта си, е ужасно. И действително Виктор не се развежда с жена си, една от посочените основни причини за това са децата.
За половин век взаимоотношенията им имат различна амплитуда. Няколко пъти се разделят и се събират. Виктор има и други мимолетни авантюри, но винаги се връща при Жулиет. Всеизвестна е тяхна кавга, след която Жулиет напуска Париж, угнетена от раздялата им, а Виктор я търси и открива при нейни роднини в Нормандия. Независимо от всичко, няколко пъти писателят признава, че е обичал само една жена – Жулиет.
Пускаме две от хилядите писма между тях:
„8 юли 1834 г.
Скъпи мой Виктор, днес е твоят празник. Бих искала да мога да ви поздравя достойно, подготвяйки приятна изненада за вас. Но знаеш ли, мой Виктор, че сме богати само на поезия и любов. Това съкровище не може да се купи от никой продавач …
… Не ви давам нищо, защото всичко е ваше.
Скоро, тук или там, близо или далеч, те обичам.
Жулиета“.
„13 март 1834г.
Полунощ свърши, горкият ми ангел. Работя от осем сутринта и все още трябва да прегледам коментарите за една нощ. Вече не се надявам да те видя тази вечер. Отчаян съм и с тъга мисля, че сте разстроени и че ме очаквате …
Обичам те. Обичам те от сърце. Нещо се движи в утробата ми, когато мисля за теб. Как да мисля за децата си. Горката ми душа, ти имаш съдбата си срещу себе си и имаш любовта си към мен.
Целувам големите ти очи.
В“.
