Нина Александрова
„Погледът ми се спря на един едър, мръсен мъж с разгащена изцапана бяла риза и къси шорти, седнал в ъгъла, пиейки и четейки пощата си“. Думите принадлежат на Марта Гелхорн – един от най-великите военни кореспонденти на XX век, и са адресирани към писателя Ърнест Хемингуей, също толкова велика личност. Произнася ги при влизането си в бар „Слопи Джо“ в градчето Кий Уест, където заедно със семейството си отива за Коледа. Тогава тя е на 28 години, а той на 37. Още от студентските си години Марта изпитва голям респект към Хемингуей, искрата между двамата пламва мигновено, когато се засичат онзи ден в бара…
Освен с вдъхновяващата си кариера, Гелхорн става известна и като третата съпруга, успяла да омагьоса изключителния писател, и единствената, която го е напуснала. Любовта им израства между бомбардировки, политически битки, войни и борбата на двама души да оцелеят и на брачния фронт. Уви, с последното не се успяват, а Марта признава: „Живеехме и се обичахме във война. Когато нямаше такава, сами я създавахме. Но там, където щяхме да загубим, беше брачното лоно. Истинският враг на любовта не е ревността, а скуката“. Всъщност Гелхорн не иска да се омъжва, не вярва в брака, предпочита да живее, както самата тя казва, в грях. Въпреки това – Хемингуей е толкова неустоим – поразява я най-вече чувствителността, която проявява по време на Гражданската война в Испания. Марта се съгласява да стане негова съпруга след като той получава развод от втората си жена Полин. Така тя и Ърнест стават граждани на света, гласове на войните и на цялата трагедия, съпътстваща богатия на събития XX век. Бракът им просъществува едва 5 години, но е знаменателен.
В началото Гелхорн не е влюбена в него, дори физически привлечена не е, той обаче е упорит. Урежда й стая близо до своята в хотел „Флорида“ в Испания, където двата се противопоставят на диктатурата на Франко и са почти всеки ден на фронта. Тя му е благодарна за приятелството и насоките, които я съпътстват по време на първите й стъпки като военен кореспондент.
По онова време Хемингуей е нещастен във втория си брак с Полин, от която има двама сина. Пие почти денонощно, а за да пише по онова време, заминава за Куба. Не след дълго Гелхорн се присъединява към него. През септември 1940 г. военният роман на Хемингуей „За кого бие камбаната“ е вече на пазара и се превръща в тотален хит, както казва самият той: „Продава се като студено дайкири в ада“. Писателят е на гребена на вълната за пореден път, а любовта му с Марта е повече от вдъхновяваща. Двамата сключват брак на 21 ноември 1940 година, а репортер описва двойката като съюз между „кремък и стомана“.
Следват месеци на професионална реализация за Гелхорн, тя жъне успех след успех, докато Хемингуей става все по-нервен вкъщи, раздразнителен и дори агресивен, отдава се на постоянни запои с приятели и дълги часове риболов. Колкото Марта му споделя в дълги писма за хората и нашествието в Европа, толкова той пише по-рядко и пие по много и отказва категорично да отиде при нея. До един момент…заема нейното място в списанието „Колиърс“ – става военен кореспондент и го изпращат в Европа. Ърнест потегля сам с военен самолет до Лондон, под предлог, че няма място за жени на борда. Ядосана, Марта се качва на норвежки товарен кораб. По време на двадесетдневното пресичане на Атлантическия океан тя ясно си дава сметка, че бракът им е приключил. „Той е добър човек… но може би е неподходящ за мен. Чудя се дали въобще връзката ни някога е била сполучлива. Прекалено много се караме, всичко отива по дяволите и съм тъжна до смърт“, пише тя до приятели.
Раздялата не е приятелска. Хемингуей не е свикнал да бъде зарязван от жените си. Двамата се срещнат само още два пъти: веднъж случайно в Париж през 1944 г. и по-късно в Лондон, за да финализират подробностите по развода. Той е разтрогнат официално в края на 1945 г.
Години по-късно, в края на живота си и измъчвани от болести, и Ърнест, и Марта се самоубиват. Тя го надживява с 37 години, през които не се омъжва втори път, продължава да работи като военен кореспондент и става първата жена, обиколила света, за да отразява войните му. Успява да посети 50 държави, в 19 от които живее. Двамата – Гелхорн прекалено любопитна и амбициозна, и Хемингуей – много талантлив и доминиращ, преживяват една от най-ярките любовни истории на XX век, уви, с предизвестен край – сблъсъкът на характери и таланти е непредотвратим.
