Нина Александрова
Здравко Григоров е завършил „Кинознание“ в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Работи като преводач на филми от английски и руски език. От 2009 г. заедно с Ангел Хаджийски създават „Позор“ и вече 16 години организират фестивала Sofia MENAR, благодарение на който зрителите у нас могат да гледат последните заглавия от арабското и близкоизточното кино.
За 16 поредна година жителите и гостите на София ще могат да се насладят на един изключителен фестивал – Sofia MENAR film Fest на сдружение „Позор“, който представя най-доброто от киното на Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка. Какви са акцентите тази година и кои не трябва да пропускаме?
Тази година фестивалът има много любопитен фокус – копродукции между Германия и страните от МЕНАР региона. Три филма с награди от „Берлинале“ – „Любов, дойче марки и смърт“ с награда за най-добър документален филм, „Любов x 3“ с награда „Теди“ и „Орай“ с награда за дебют, както и „Камъкът си тежи на мястото“ отличен за сценарий на фестивала в Мюнхен и с Баварска филмова награда за най-добра актриса на Ане Рате-Поле, а освен това „Жената на пилота“ с номинация за най-добра актриса на Джанан Кир от Асоциацията на немската критика и любимият на българските зрители „Алмания: Добре дошли в Германия“, който се завръща на голям екран 10 години след премиерата си на МЕНАР 2014.
Тази година ще слушаме и много музика в киносалоните, благодарение на селекцията MENAR Бийт! Ще сме сред метъл общността в Таджикистан („Искам да съм различен“), ще послушаме иракски макам по багдадските кафенета („Иракска мелодия“), ще изпаднем в транс чрез гнауа напевите на „Рокерката от пустинята“ Хасна Ел Бешария, ще обикаляме улиците на Истанбул с ромските оркестри („Рома Истанбул“) и ще се наслаждаваме на солидна доза джаз в клуб „Нублу“.
Каква е публиката, която успяхте да създадете през всичките тези години? Фестивалът се наложи не само като важно събитие в културния календар на столицата, но вече е и събитие с кауза.
През всичките тези години публиката се увеличаваше бавно, но сигурно. Когато започнахме през 2009-та се радвахме, когато касиерката съобщеше, че сме минали границата от 30 човека на прожекция. С годините все по-често ставахме свидетели на разпродадени зали и извънредни прожекции. Много се радваме, че фестивалът изгради своята публика, което ни дава свободата да се съсредоточим върху селекцията. Благодарение на многобройните зрители, тази година ще експериментираме със сегмента African Biting Docs. Преди години беше немислимо да покажем цяла секция с африкански документални филми, защото салоните щяха да останат празни. Сега обаче сме сигурни, че тези филми ще намерят своята публика. За образованието и интереса на зрителите със сигурност допринесе и онлайн изданието на МЕНАР. Когато хората си купят пълен абонамент за фестивала, те гледат всички филми в селекцията, по този начин откриват онези скрити фаворити, които на пръв поглед не привличат вниманието им, но с годините формират любовта им към даден регион, който е бил напълно непознат за тях.
Припомнете на хората, които още не ви познават, как започна всичко, кои бяха сред най-тежките и сред най-запомнящите се моменти?
При нас всяко издание на фестивала се осъществява трудно. Така е, защото отказваме да получаваме какъвто и да било вид финансиране за провеждането на фестивала, нямаме нито държавна подкрепа, нито спонсори, нито пък финансиране от фондове. Бюджетът на МЕНАР идва от продажбата на билети, тоест нашите зрителите са тези, благодарение на които съществува фестивалът. И така е вече 16 години. Малко по-трудно е, отколкото да получиш едни готови пари, които да разпределиш, но пък по този начин сме изцяло независими откъм селекция и трябва да поддържаме едно добро ниво, защото зависим от зрителите, ако не им предложим добри филми, ще намалее и публиката в салоните.
Продължавате ли тази година формата кино +сладкиш?
Това беше един удачен формат, който измислихме по време на пандемията, когато много малко хора ходеха на кино. Тогава се отдавахме на домашни сладкиши, които споделяхме със зрителите. По време на МЕНАР има вечери, когато често зрителите имат възможност да опитат от кухнята на някоя от страните участнички, и тази година ще има традиционни вечери на Азербайджан, Иран, Индия, Алжир, Мароко.
Обикновено, що се отнася до кино, рядко се обръщаме към афганистански филм или ирански, от Ливан или Казахстан, губейки усещането си за многообразие. Това ли е водещото при Sofia MENAR film Fest?
Разнообразието на програмата е много съществен елемент при подготовката на фестивала. През годините разширяваме непрекъснато картата на МЕНАР. Тази година ще имаме един страхотен трилър от Бангладеш „Инстинкт“, за първи път ще покажем и филм от Катар „Места на душата“, вече споменах за африканските филми, които идват от Етиопия, Конго, Сенегал и Гана, все държави, които присъстват за първи път в програмата на фестивала.
Всяка година представяте най-доброто не само от игралното, но и от документалното и късометражното кино. Какви ще бъдат акцентите сега?
Късометражната селекция е сред любимите на зрителите. Тази година тя е разпределена в две програма – едната, която се състои изцяло от ирански късометражни филми и втората, в която влизат филми от Азербайджан, Тунис, Египет, Пакистан и една приказна копродукция между Япония и Иран.
Документалните филми тази година са разделени в три програми: African Biting Docs, МENAR Бийт, където са включени няколко музикални филма и Кервансарай, където пък показваме филми за пътешественици, които обикалят регионите на МЕНАР.
„Позор“ направи фестивали и като „Късо съединение“ с най-интересното от късометражното кино, „Северно сияние“ – ежегодна селекция от най-добрите скандинавките филми и Sofia Biting Docs, който включва програма с най-впечатляващите документални филми. Какво още да очакваме?
През годините се опитваме да показваме различно кино, което няма как да стигне в редовите киносалони, просто защото не е достатъчно доходоносно и никой не иска да рискува с тези филми. МЕНАР вече се наложи като едно от водещите събития в културния афиш на столицата и селекцията ни отнема много време и усилия, което ни спира да експериментираме така интензивно със заглавия, както правехме преди години. Но все пак сме отворени за нови заглавия за пътешественици към лятната панорама, която организираме – „Кино за пътешественици“.
Как точно протича селекцията на филми?
По отношение на МЕНАР получаваме стотици предложения целогодишно. Месец след като приключим със селекцията за актуалното издание, започват да ни изпращат заглавия за следващата година. Даваме си почивка до април и от май започваме да гледаме филмите, които вече сме получили. Разбира се, има фестивални хитове, за които ние пишем на разпространителите и се опитваме да договорим на приемливи цени (това е най-тежката задача, когато нямаш сигурен бюджет на фестивала).
В рамките на Sofia MENAR film Fest всяка година има и съпътстващи събития и лекции от социален характер. Какво ще ни предложите тази година?
Тази година има цели три изложби в рамките на фестивала. На 9 януари в Дома на киното ще открием изложбата „Мигове от живота“ на Мая Сапунджиева и Ивайло Сапунджиев, същият тандем ще открие и изложбата „Безкрайност“ в Културен център G8, а Арслан Ахмедов ще представи ”Пътуване до Азербайджан”, която ще е разположена в Дома на киното от 22 януари до 4 февруари.
Препоръчвам на всички да дойдат на 14 януари в Дома на киното, когато ще бъде премиерата на филма „Един ден в Етиопия“, а преди прожекцията Маргарита и Цветин Шущаркови от „Вълшебния керван“ ще разкажат за своето пътуване из страната.
Посещавали сте и част от държавите, чиито филми се представят по време на фестивала. Кои страни ви направиха най-силно впечатление и защо?
Ние пътуваме много и това ни помага да чувстваме хората и историите, които показваме на големия екран по-близки. Често след като сме посетили дадена държава, търсим филм, който е заснет там, за да споделим със зрителите нашите впечатления от страната. След едно дълго пътуване из Централна Азия решихме да добавим и този регион към фестивала МЕНАР, който в началото беше за филми от Близкия изток и Северна Африка. С годините територията се разширява и често за това допринасят нашите пътешествия. В началото на 2023 прекарахме два месеца в Африка и резлутатът е African Biting Docs в настоящето издание.
Къде се намира независимото кино днес и накъде отива?
Преди години голяма част от филмите, които показваме на МЕНАР можеше да се определят като независими. Днес големите разпространители слагат ръка върху все повече от т.нар. независими филми и е все по-трудно те да стигнат до зрителите, ако не платиш големи такси за показ. Много пъти сме се сблъсквали с парадокса, че режисьорът е съгласен филмът му да бъде показан на фестивала, но разпространителите не го дават, защото искат такса, която е непосилна за нас да платим. Така често авторите нямат права върху собствените си произведения, защото в даден момент са се съгласили да предоставят правата върху филмите си на голяма разпространителска компания и след това нямат достъп до тях.
Как оцеляват малките независими арт кина в София, които излъчват тези уникални и различни филми, т.нар. „друго кино“?
Откакто организираме събития, гостуваме в независимите арт кина в София. С годините сме си изградили едно партньорство, което е преминало в приятелство и вратите на тези салони винаги са отворени за нашите филми. Благодарим на Дом на киното, Културен център G8, Евро синема и кино Влайкова, че години наред подслоняват прожекциите ни в своите салони. Благодарим и на зрителите, които купуват билетите за нашите филми в тези киносалони и по този начин поддържаме жива веригата организатор-киносалон-зрител. Надяваме се, че ни предстои поредното силно издание на МЕНАР, което да напълни салоните на независимите арт кина.
