От малка й се налага да се присобява, да е хамелеон. В продължение на години заедно със семейството си живее в 23 различни държави – от Аляска до Пакистан, от Германия до Америка, сменя 14 училища, приятелствата й струват скъпо. Всичко това я прави тази, която е днес. Джулиан Мур!
„От дете трябваше да се науча да бъда актриса“, не крие тя днес, когато е повече от успешна. Като малка е закръглена, ниска, с лунички. „На всичко отгоре бях хлапето с цайсите. Благодаря на Бога за контактните лещи и личните треньори! И за диетите, които мразя ужасно“, споделя Мур. Благодарение на характера си днес има славата на най-сексапилната червенокоса жена на големия екран. Снимала се е в повече от 40 филма и печели славата на актриса, която търси противоречиви образи. Червената й коса е символ на келтските й корени – майка й е шотландка, а баща й, който е американски военен съдия, е с ирландски и германски произход. През 1998 г. Джулиан е номинирана за „Оскар“ за ролята си в „Буги нощи“. Следват още номинации – за „Краят на аферата“ с Ралф Файнс, „Далеч от Рая“ и „Часовете“.
„Моите деца не гледат филмите ми – не им е интересно, а и моите филми не са за деца“, споделя актрисата. За „Все още Алис“, където играе болна от Алцхаймер жена, тя обира всички награди, за които е номинирана, включително „Оскар“ и „Златен глобус“. В „Ханибал“ – продължението на „Мълчанието на агнетата“, влиза в образа на агента от ФБР Кларис Старлинг, а в „Децата са добре“, с номинация за „Оскар“ – заедно с Анет Бенинг пресъздават живота на хомосексуална двойка, чиито деца търсят биологичния си баща. Цялата тази компилация от образи води до мъдростта й: „Най-страшните трагедии стават не на екрана, а на затворени врати в обикновените домове и квартири“.
Джулиан Мур говори ключително откровено. Споделя, че кариерата й не е била особено предвидима: „Винаги съм се развивала по-късно от другите. Научих се да плувам на 26, а да шофирам – едва на 27. Родих първото си дете на 37, а след като прехвърлих 45, започнах да пиша детски книжки. Разбрах какво искам от живота чак в средата на 30-те си години, така че, предполагам, че хубавите неща се случват на тези, които чакат. Но когато си на средна възраст, зад теб стоят повече години, отколкото пред теб, и започваш наистина да осъзнаваш, че си смъртен. Не смятам, че трябва да избързваш или да изоставаш с нещата в живота си. Номерът е просто да те има“.
Освен, че е написала три детски книжки за героиня на име Луничавата Ягодка и е посланик за Америка на организацията „Спасете децата“, Мур разкрива какво е тайното й оръжие – „Невероятно упорита съм. В тази индустрия трябва да си изключително твърдоглав, за да оцелееш. Трябва да захапеш като ротвайлер хубавите роли. Мисля, че хората отиват на кино, за да видят себе си. Искаме да се посмеем, искаме да се влюбим. Чух да казват, че спечелването на „Оскар“ удължава живота с пет години. Благодаря на Академията за това, защото моят съпруг е по-млад от мен. Някои хора смятат, че актрисите не са практични и домакини. Че летим във въздуха, че сме емоционално раними. Вярвайте ми, не съм такава. Къщата ми винаги е много чиста и подредена. Всяка сутрин правя топла закуска на децата. Винаги слагам подложки за чашите и салфетки“.
Преди да вземе решение, Джулиан няма нужда да говори с някого, за да се реши на каквато и да било стъпка. Може би успехът й, освен на нейния житейски опит, се дължи и на баланс. Доказателство за това откриваме в думите й: „Моментите, които провокират в мен усещането за чудо са онези мистериозни събития и явления, нещата, които се намират отвъд нашия хоризонт на познание. Светът, който обитаваме е толкова богат и странен. Една все още неизследвана територия, която може да ни изненада, да ни припомни емоцията на откривателството, да ни вдъхнови за приключения и творчество“.
Не е странно, че актрисата има успешен брак с режисьора Барт Фройндлих, от когото има 2 деца, едва след два неуспешни опита преди това и два раазвода. Откакто става на 30, Джулиан получава все по-често въпроси за старостта и как се чувства. „Не може ли просто да живеем“, пита актрисата. И изтъква факта, че всички остаряваме, а животът е с начало, среда и край. „Всички трябва да сме силни, а аз не спирам да се питам трябва ли наистина всички жени да притежаваме това качество. Някои са по-силни от други, някои са в състояние да постигнат целите си, а друга не са. Ние сме различни и не трябва да се чувстваме виновни заради това“, убедена е актрисата.
В продължение на години Мур е толкова неуверена, че се придържа към ежедневен режим, наричан от нея „Пътят на щастието“ – всеки ден пие 2 чаши чай, излиза по едно и също време и върви до работа така, че да хвана всички зелени светофари. „Но когато имаш две малки деца, ти се налага да изоставиш всички тези глупости. Все още съм малко фанатична, що се отнася до подредбата на мебелите и подравняването на разни неща, но вече съм доста по-спокойна от преди“, споделя за своята трансформация след децата Джулиан.
Актрисата вярва, че човек никога не трябва да избягва болката. „Бъдете внимателни с живота си. Не го похабявайте за едно и също“, съветва тя. Допълва, че като хора винаги трябва да се стремим към истината. „Ако раят все пак съществува и Господ ме чака там, то мисля, че първото, което ще каже, ще бъде: „Ето, видя ли, че аз все пак съществувам“, споделя още Мур.