Всички вярват, че балетът е изкуство. А в същото време това са само благородно изглеждащи упражнения, система от физически и психологични правила. Да, най-вече психологични. И както казва Обал, системата е чумава. Това споделя откровено Мирженка Чехова в книгата си „Балерини“, където описва изживяното в Пражката танцова консерватория, като го надгражда чрез дистанцията на опита и мъдростта.
Мирженка учи в училището през 90-те – време, отличаващо се с див ритъм. Захвърлена в лапите на сурови преподаватели едва на 10, тя прекарва най-хубавите години от детството си в жестоки репетиции и зверски режим на обучение. Прибавя се и обичайната гарнитура – наркотици, секс, психически проблеми.
Прелиствайки страница след страница, ще видим дете, сблъскало се отрано с жестокия свят на възрастните, което трябва да оцелее и в същото време да стане най-добрата балерина. Друг вариант няма… или всъщност има, нарича се провален живот. Запазила автентичен документален дух, историята на Мирженка ни води в чешката светая светих на балета – Пражката танцова консерватория. Потъваме и в пълните със забранени плодове нощни клубове. Явяваме се заедно с авторката на кастинг за стриптизьорки и отронваме сълза за всички несбъднати мечти, които времето превръща в травми.
„Когато бяхме на четиринайсет или петнайсет, просто ни казваха, че сме дебели – разказва авторката в интервю за iDnes. – Детската душа е ужасно крехка. Тя не знае как да реагира на нещо такова. Търсехме решение в гладуването, съвсем нормално беше някои от нас да припаднат от глад през деня. И всички бяхме много слаби. Но оказваха натиск върху нас – или да направим нещо със себе си, или да си тръгнем от училището. А ние не го искахме„.
Вследствие на системния тормоз в училището повечето момичета не успяват да завършат – Мирженка разказва по страниците на „Балерини“ за съдбата на онези, които са се оказали зад борда рано-рано. Не е розова всъщност и съдбата на другите, които са успели. „Нищо друго не умееш. Никоя друга не си – споделя в горчивата си изповед тя, – А ако изгубиш това, ще изгубиш всичко“.
Авторката преодолява всички препятствия – тя завършва успешно не само Танцовата консерватория, но и Академията за сценични изкуства в чешката столица. Създава няколко театрални трупи, работи и учи и в Ню Йорк, гастролира със спектаклите си в много страни по света, включително и България. „Осем години триене след осем години вписване. Миналото вече не съществува“, прави тъжна равносметка на своето обречено в името на изкуството детство.
Преводът на книгата изисква и специфични познания – затова е безценна помощта в този процес на живеещата в Прага наша балерина Виолета Томова, която е и лична приятелка на авторката Мирженка Чехова.
Ето го и автентичният глас на Мирженка – няколко сцени от нейната книга, които се помнят дълго:
· „И раз, и два, и три, и четири, корепетиторът блъска грубо черното пиано „Петроф“ и му е все тая, че с всеки милиметър на тялото си в този момент продаваш своята душа, оголваш я пред отсъстващия поглед на виртуоза, разтваряш черупката, пускаш вътре демоните и изстрелваш мисълта си отвъд хоризонта“.
· „Ако си добра, тоест най-добрата, имаш право да продължиш, ако не си, никой няма и да те забележи, ще се изгубиш, ще се разтвориш в сивата тълпа на неспособните да живеят пълноценно, които живуркат без по-висш смисъл, за които значение имат дреболиите на собственото им удобство. Задоволство, спокойствие и комфорт са последните неща, които желаеш да притежаваш. До каква степен си способна да се жертваш?“
· „О, благодаря ти, болко, че мога да те изпитам, о, благодаря ви, раздрани до кръв пръсти в палците, о, благодаря ти, безкраен глад, че ми позволяваш да опозная себе си!“