Всестранно развитият Ломоносов

Днес се навършват 312 години от рождението на руския учен, енциклопедист, философ и поет Михаил Василиевич Ломоносов. Той идва на бял свят на 19 ноември 1711 г. в село в  Архангелска област, Северна Русия,  в семейството на заможен земеделец.

За бащата на Ломоносов се разказва като за добър човек, но „крайно невеж“, което не повлиява на малкия Миша – още като дете учи с удоволствие и изчита всички научни книги, които могат да бъдат намерени в селото.

По-късна става професор по химия в Петербургската академия на науките, Шведската академия на науките, почетен член е на Болонската академия на науките. Работи в областта на рудното дело, геологията, металургията, астрофизиката, метеорологията, изучава цветовете, преоткрива производството на много видове стъкло за мозайка, конструира метеорологични и оптични уреди. Поставя началото на научното изучаване на руския език. Много от термините използваме и ние днес – атмосфера, микроскоп, минус, полюс, селитра, формула, хоризонт, диаметър, радиус, пропорция, барометър, еклиптика, метеорология, оптика, периферия, ефир. Създава първата руска граматика и първото ръководство за риторика за този език, въвежда система от правила за стихосложение в руската поезия.

Всестранно развитата му личност има широк диапазон. Пише патриотични трагедии, оди, сатири. По негова инициатива е основан Московският университет през 1775 г. За първи път получава живак в твърдо състояние. Прави прототип на вертолет. Поставя основите на теорията за дрейфа на континентите. Теоретично предсказва съществуването на Антарктида. Ломоносов е първият руски учен-енциклопедист, който се занимава сериозно с химия, физика, астрономия, география, геология, филология, той е поет, художник, историк, изобретател. Занимава се с астрономия и пръв установява съществуването на атмосфера на планетата Венера. Изследва атмосферното електричество и го обяснява с конвекцията на въздушните маси. При изследване на химични явления за първи път използва представи и методи на физиката и математиката, с което поставя основите на физикохимията.

По широта на интереси и задълбоченост може да се сравни с Леонардо да Винчи. Поредното доказателство за това е негово писмо до Ойлер от 1748 г. В него Ломоносов представя идея, която по смисъл предшества закона за запазване на масата при химични реакции. В писмото си ученият пише: „Всички промени в природата са такива, че колкото е взето от едно тяло, толкова е добавено към друго. Така, ако количеството материя намалява на едно място, то се увеличава на друго. Този универсален закон на природата важи за законите на движението. Така тяло, което задвижва други тела, всъщност дава на тези тела силата, която то губи„.

Други неговите известни мисли са:

„Няма такъв невежа, който не би могъл да зададе повече въпроси, отколкото може да отговори на тях знаещият човек“.

„Ласкателят има мед на езика, а отрова в сърцето“.

„Разумът с помощта на науката прониква в тайните на веществата, показвайки, къде е истината. Науката и опитът – само средства, които само са способни да събират материали за разума“.

„Лесно е да бъдеш философ, научавайки наизуст само три думи: „Бог така сътвори“ и повтаряйки ги в отговор вместо всички останали причини“.

„Математиката би трябвало да се обича поне заради това, че подрежда мислите“.

„Не е кой знае какво да се отбелязват грешките, но да се даде нещо по-добро – ето кое подхожда на достойния човек“.

„Който не може малко, за него и голямото е невъзможно“.

„Неуморният труд преодолява препятствията“.

„Любовта е силна като мълния, но без гръм и най-силните й удари са приятни“.

„Науката е ясно познание на истината, просвещение за разума, непорочно веселие на живота, похвала на младостта, опора на старостта, строителка на градове, полкове, крепост на успеха в нещастието, в щастието – украшение, винаги верен и безотлъчен спътник“.

„Нищо не се случва без достатъчно основание“.

„Един опит ме поставя по-горе, от колкото хиляда мнения, родени само във въображението“.