Нина Александрова
Виктория Амелина е украинска писателка и есеистка, която загина тази година от ракетен удар на Русия по ресторант в Краматорск. 37-годишната авторка е носител на литературната награда „Джоузеф Конрад“ (2021), има и номинация за Наградата за литература на Европейския съюз (2019) за романа си „Синдромът на листопада, или Homo Compatiens“, който излезе през септември и на български. Амелина почти загърби писането след началото на пълномащабната руска инвазия през 2022 г., за да се съсредоточи върху документиране на военни престъпления – като част от екипа на правозащитната организация „Хрътки на истината“, както и върху работата си с деца близо до фронтовата линия.
„Тя беше един от най-милите и всеотдайни украински писатели, които направиха много повече за другите, отколкото за себе си“, написа писателят Андрей Курков в Twitter. Именно тя разкри дневника на Володимир Вакуленко – колега писател, незаконно задържан и убит от окупационните сили в град Изюм в началото на 2022 г. Заровен в градината му, този дневник служи като документ за руските зверства в реално време. „Ние сме, може да се каже, обсебени от нашата свобода и сме готови да умрем за нея. Руснаците не могат да ни простят това“, каза Амелина само седем месеца преди да бъде убита. Именно тя в предговора към книгата на Вакуленко „Променям се… дневник на окупацията“ пише, че се намира в ситуация на „повторна екзекуция на възраждането“. И препраща към събитията от 30-те години на 20 век, когато много украински писатели, публицисти и художници, участвали в културния ренесанс на страната през 1920-те, са хвърлени в затвора, убити са от комунистическия съветски режим или умират в наказателни лагери.
Според правозащитните организации нападението срещу популярния ресторант, пълен с цивилни граждани, което отне живота на Амелина, е военно престъпление. Тогава загинаха 13 души, а над 60 бяха ранени.
За съжаление, Виктория не доживя българското издание на романа „Синдромът на листопада“. По думите на Юрий Издрик, автор на предговора, това е роман за състраданието и за способността ни да съпреживяваме чувствата на другите, което е може би единствената надежда да спасим и съхраним този свят, като го освободим от агресията, от отчуждението, от недоверието, от деструкцията. Книгата напомня, че дори най-нищожната злина се разраства, шири се и не изчезва от само себе си, както не изчезват петролните петна, пластмасовите отпадъци и радиационното замърсяване.
Костя е обикновен украинец, продукт на нашето време. Политиката и протестите на Майдана слабо го интересуват. Но подзаглавието на романа „Homo Compatiens“ – човекът, който състрадава, подсказва: главният герой няма да може да остане в зоната си на комфорт. Защото Костя има един недъг – или може би дарба: той съпреживява болките и вълненията на другия. Той ще преживее далечни войни и революции като свои, за да се върне накрая към революцията в Украйна и да направи своя избор, осъзнал, че съчувствието, което те подтиква да действаш, е единственото, което оправдава самото съществуване на съчувствието, осъзнал, че в нашия глобализиран свят няма и не може да има локални конфликти, локални проблеми, локални революции и че мъката на всекиго е мъката на всички.
Виктория Амелина (1986-2023) е авторка на два романа и една книга за деца. Завършила е компютърни науки и тринайсет години работи в областта на високите технологии, преди да посвети цялото си време на литературата. По времето, когато е част от „Хрътки на истината“, работи и по първата си англоезична нехудожествена книга „Дневник на войната и справедливостта: Да погледнем към жените, които гледат войната“. В творбата, която скоро ще бъде публикувана в чужбина, Амелина разказва за жени, които са документирали как живеят в условията на война и престъпления, извършвани от руските окупационни сили.
