Нина Александрова
Днес не е подходящо време да бъдеш бозайник. Нашата група не е била под такава заплаха, откакто астероидът замалко да унищожи в края на кредата предците ни, които тогава са били мишеподобни гадинки, вечно нащрек да не бъдат стъпкани от тиранозавър.
Над 350 вида бозайници са измрели, откакто Хомо сапиенс започва да странства в края на ледниковия период. От тях около 80 са изчезнали през последните 500 години. Това значи, че приблизително 1,5% от всички видове бозайници са били изтребени в късия интервал, откакто човечеството води подробна писмена история. Може да не изглежда много, но тази честота на измиране е над 20 пъти по-висока от нормалната скорост отпреди идването на човека. Ако опустошителната насока се запази, можем да очакваме около 550 вида бозайници да измрат преди 2100 г., което е почти 10% от общото им разнообразие. А ако всички бозайници, които в момента са застрашени, измрат, общият им брой видове ще бъде едва половината от това, което е бил преди само 125 000 г. Дори ако всичко замръзне в сегашното положение, измиранията спрат и на бозайниците се даде възможност да се съвземат, ще минат много хилядолетия, докато се достигне разно-образие, сравнимо с изгубеното.
За тази тревожна статистика предупреждава палеонтологът проф. Стийв Брусати в книгата си „Възход и властване на бозайниците“. С много чувство за хумор, огромно количество любопитна и полезна информация, както и немалко вълнуващи и куриозни истории, младият учен и консултант на филма „Джурасик свят: Господство“ разглежда еволюцията на бозайниците такава, каквато я познаваме днес – от момента, в който родословието на бозайниците се отделя от това на влечугите, през настъпилите събития след измирането на динозаврите и рязкото развитие на бозайниците, през появата на Homo sapiens, та чак до днешната критична точка за съдбата на тези властелини на Земята.
Добре дошли в света на легиони саблезъби хищници, свирепи вълци, огромни космати слонове, елени с нелепо разраснали се рога и грамадни безроги носорози с дълги шии. Сред страниците на тази книга ще срещнете отдавна измрели видове, останали невидими за съвременната попкултура – като броненосците с големината на фолксваген, ленивците, достатъчно високи да пуснат баскетболна топка направо в коша, и бронтотериите с рога като тарани, дълги почти метър. Ще се запознаете с халикотериите – чудати същества с вид на кръстоска между кон и горила, които са се опирали на кокалчетата на пръстите си и са придърпвали дървесни клони с дългите си извити нокти. И ще откриете смайващи картини, в които слоновете са с размерите на дребни пудели, из американската савана препускат камили, коне и носорози, а китоподобните имат крака и могат да ходят. Картини, които не са плод на нечие богато въображение, а са били заобикалящата нашите предци реалност.
Разгръщайки този мащабен летопис за бозайниците, изданието разкрива и нашата собствена история – тази на единствения вид, който влияе на живота като никой друг и който може да реши съдбата на толкова много други обитатели на планетата. Верен на досегашния си стил, Брусати базира пътешествието си сред саваните на миналото на редица научни статии и книги, но черпи основната информация от личния си опит – вкаменелостите, които е изследвал, полевата работа, която е извършвал, музейните сбирки, които е посетил, и дискусии с негови колеги и приятели учени.
Ето какво още пише проф. Брусати:
„Не става дума само за общия брой измиращи видове, също както стопанството на дадена страна е повече от нейния брутен вътрешен продукт. Ареалите на бозайниците се променят бързо и популациите са под напрежение. Повечето големи бозайници са измрели с изчезването на мегафауната, а малкото останали са в повишен риск, но сега измират и видове с всякакви размери. Ако насоката се запази, след няколкостотин години носорозите и слоновете няма да ги има и най-едрият бозайник ще се окаже домашното говедо. Съобществата от бозайници не само намаляват по численост и заемана площ, а и стават по-малко разнообразни. Близкото бъдеще може би ще бъде лишено от лъвове и големи човекоподобни маймуни, но затова пък пълно с гризачи. Междувременно бозайниците мигрират с отчаянието на бежанци. Най-едрите като истинските мечки на Чикаго биват прогонени от климатичните пояси с развито селско стопанство и градове и изтикани в по-студени и сухи области. По-дребни бозайници засега заемат местата им и се нанасят в обработваемите земи и предградията, но не е ясно колко дълго могат да издържат и те.
Мразя да бъда носител на лоши вести, но всичко това става заради нас.
Нарастващото ни население се нуждае от нови и нови ресурси и все повече превръща Земята в свое игрище и хамбар с все по-малко място за другите бозайници. Изсичаме горите и разораваме саваните, за да получим още обработваема земя. Замърсяваме, изгаряме, ловуваме и бракониерстваме. И най-вече променяме климата.
Температурите се повишават – това е факт. Както видяхме на много места в тази книга, температурите са се повишавали и по-рано, но разликата сега е в скоростта. Максимуми на затопляне, отнели десетки хиляди години в края на перма и триаса – които, да не забравяме, отговарят на масови измирания!, – сега се достигат в рамките на няколко човешки поколения. Много скоро, най-късно през следващия век, се предвижда да достигнем климат като този през плиоцена, преди ледниковия период. Ако продължим да произвеждаме парникови газове, след няколко века ще достигнем климата на еоцена. Да си припомним, че той е парников свят, в който Арктика е покрита с влажни гори, а крокодили се излежават там, където сега – макар и може би не за дълго – има ледена шапка. С други думи, няколко века човешка дейност могат да върнат часовника с 50 милиона години назад, обръщайки насоката към захлаждане, която се е проявявала през по-голямата част от времето на господство на бозайниците.
Не знам какво точно ни готви бъдещето. Не искам да се увличам в предположения, защото с тези така бързи промени на климата навлизаме в незнайна територия. Но това, което си мисля, е, че нашият човешки вид е в беда. Новите, по-високи температури ще бъдат извън обхвата, в който сме еволюирали. Ще бъдем извадени от нашата уютна междуледникова фаза – сцена на цялата световна история на Хомо сапиенс, където температурите са приятни, полярният лед създава океански течения, които носят топла вода до високите ширини, и земеделските култури се отглеждат лесно в почва, пълна с льос от ледниците. Сега морското равнище се покачва, както често е ставало и по-рано, но за пръв път морето настъпва към нашите градове, много от които са разположени на самия днешен бряг. Можем да измрем или да се приспособим. Това е изборът. И понеже сме разумни същества с големи мозъци, сечива, техника и глобален обхват, наистина имаме избор.
А другите бозайници? Измиранията със сигурност ще продължат под една или друга форма. Много се говори за „шесто измиране“, причинено от човека и сравнимо с петте масови измирания в историята на Земята, три от които разгледахме в настоящата книга (измиранията в края съответно на перма, триаса и кредата). Може ли сегашната криза да се изравни с тези праисторически бедствия, или да ги надхвърли? Засега съвкупността от съвременните измирания далеч отстъпва на апокалиптичната смъртност на предишните масови измирания, така че не следва да изпадаме в паника. Освен това имаме противодействие – ако решим, можем да съхраним застрашените видове, които още не са изчезнали!
Знам и още нещо. Еволюцията е надарила нас – един-единствен, но великолепен вид, Homo sapiens – с голям мозък и умение за обществено сътрудничество. Знаем какво причиняваме на планетата си и можем да работим заедно, за да намерим решение. Мамутите, саблезъбите тигри и милиони други измрели наши братовчеди бозайници никога не са имали такава способност да променят света или да го излекуват. Но ние я имаме.
Не знам какво бъдеще очаква човешката династия и цялата група, към която принадлежим, но все пак храня надежда, че властта на бозайниците ще продължи“.
