Нина Александрова
Когато говорим за женски светове….“Бог да е на помощ на мъжете“ – казваше баба. Така си мислех аз, отивайки една декемврийска вечер към Народния театър „Иван Вазов“, за да гледам „Частици жена“ – пиеса на унгарката Ката Вебер под българската режисьорка палка на Крис Шарков. Очаквах, разбира се, много неща – послания за женска сила, преминаване на граници, класически кодове за родителството, смяна на роли…Всичко, но не и разпад. Дори не ми хрумна. За мен това е пиеса за разпада на жената – на хиляди частици…за събирането ѝ отново – от хиляди парченца….за завъртането ѝ около света и отлитането и на последната ѝ частица.
Гениална постановка!
Искам да отбележа много неща и то накуп. Ще започна освен с таланта на Крис Шарков, но и с невероятния му усет, с който е подбрал актриси за конкретните роли. Разбира се, не е изненада, той е режисьор и на пиесата на Ингмар Бергман „Сцени от един семеен живот“, поставена в Малък градски театър „Зад канала“. Определено има афинитет към правенето на психологически театър, базиран на погледа му върху проблемите на съвременното семейство.
Личните драми през лупата на Шарков се разгръщат като екзистенциални панорами пред съвременния човек. Разпадът на традиционните ценности и борбата между поколенията, поставени между безумното и човешкото, е тема и в „Посещение при бащата“ – пиеса на немския драматург Ролънд Шимелпфениг, поставена на българска сцена също от 38-годишния режисьор. Но…отклоних се!
Мъжете са слаби, позиционирани в периферията на женските светове
„Частици жена“ започва с раждането в домашни условия на Мая (Радина Кърджилова). На него присъства и съпругът ѝ Ларс (Стефан Вълдобрев, по заместване се играе и от Мартин Димитров). Разбира се, тя е стресирана, това е първо раждане, той е паникьосан, не знае какво да прави или какво да не прави в конкретни ситуации. И двамата чакат акушерката (Албена Ставрева), която трябва да помогне в израждането на дъщеричката им. Губят детето си, то умира малко след идването си на бял свят. Това е първият разпад в спектакъла.
Следващата сцена е след няколко месеца – в дома на майката Магдалена (Мария Кавърджикова, между чиито хол и кухня шета племенницата ѝ – успешен адвокат, изиграна от Жаклин Даскалова. Тя чака дъщеря си Мая и сестра ѝ Моника (Ана Пападопулу), заедно с мъжете им, на гости, на вечеря, която така и не се случва… Поводът е – трагедията в живота на двамата млади и защо не я приемат по канон – не плачат, не скърбят, животът им видимо не се разпада. И идва следващата сцена, и по-последващата….и се завихрят съдбите им в бесен ритъм.
Моника е жена, която страда от ниско самочувствие, силен човек, който обаче се развива от малък под сянката на още по-силната си по-голяма сестра. Това е и причината цял живот да се подценява. Като капак на всичко до себе си има мъж, който не печели почти нищо – музикант със силно его – Войтех (Цветан Алексиев). Затова Моника яхва един моден, но опасен съвременен тренд – посредством религията и патриотизма да влезе в политиката, където „ще може да осигури свобода не само на себе си, но и на всички в обществото, свили се в собствените си светове и балони от очаквания и самозаблуди“ . Тя е убедена, че ще постигне точно това.
Войтех е наясно с нещата и приема слабата си позиция. Ларс също не може да се справи с проблемите в семейството си след трагедията (накрая на спектакъла става ясно, че двамата с Мая са се развели, а той не е отказал наркотиците). Бащата на момичетата, който е починал, също изпада в слаба позиция, макар да е авторитет в началото…през цялото време е изневерявал на Магдалена. С една дума, мъжете са слаби, позиционирани в периферията на женските светове. За мен те дори не са получили шанс да бъдат силни, погълнати още в началото от амбициите и очакванията на техните любими.
Слабостта на жената са децата ѝ
В разпадащия се свят на Магдалена чуваме думите, с които признава, че най-голямата слабост на една жена са децата ѝ, които толкова много обича, че в един момент я поглъщат… Защото така и не успява да им каже, че е болна, че ѝ остават малко дни живот, погълната от собствените им проблеми и от високомерието, с което двете гледат на съдбата ѝ. Нима всяко дете не го прави спрямо родителите си?! Разбира се – в дадени моменти сме толкова взискателни към отминалите житейски неволи на своите майки и бащи, че налагаме категорично своите току-що пръкнали се гледни точки, напластяваме им ненужните си виждания като нещо изначално и въздесъщо, а всъщност ги обграждаме най-вече с отчуждение, изолираме се от живота им, вероятно съзнателно и често арогантно. Това кара Магдалена на края на спектакъла да признае: „Много е важно човек да разбере къде живее – дали в пейзаж или в натюрморт, без живи хора“.
Netflix прави по пиесата на Ката Вебер филм – „Парчета жена“
Премиерата е на фестивала във Венеция през септември 2020 г. Във филма срещу акушерката е заведено дело за смъртта на новороденото. И не, не става въпрос за феминизъм! А за източноевропейски проблеми, психология и начин на мислене. Интерпретацията на Крис Шарков е различна – Мая приема съдбата си и не търси отмъщение. Бори се със себе си, защото е…жива, защото е оцеляла. И е съставена от безброй частици жена – на предшественичките си и на тези след нея. Една френетична Ева, която постоянно си отива и се завръща.
И…на последно място, но по хронология, не и по важност, сценографията и костюмите са на Никола Тороманов-Фичо, музиката е на Емилиян Гацов-Елби. Следващото представление е на 29 януари.
Спектакълът „Частици жена“ е част от програмата „Театър+“. Това е платформа за дългосрочна и съвместна творческа работа за обмяна на идеи и представяне на нови драматургични и сценични тенденции на съвременния театър.
