Буковски и хората, които никога не полудяват

Чарлс Буковски e американски поет, романист и публицист, вероятно една от най-скандалните личности в литературния свят от средата до края на миналия век. Неведнъж бива отхвърлян от критиците заради грубия си език и непристойното поведение, описани в книгите му. Днес обаче поезията и прозата му се приемат изключително добре по целия свят.

Буковски има безкомпромисeн език, безразборен личен и професионален живот. Известен е с бунта си срещу обществените норми и порядки. Страстен почитател на класическата музика, комарджия и алкохолик.

Учи се от Чехов, Хемингуей, Луи-Фердинан Селин, Достоевски, Кафка. Творбите му са повлияни предимно от социалната, културната и икономическата атмосфера на родния му град Лос Анджелис, а фокусът е върху обикновения живот на бедните американци, процеса на писане, алкохола, връзките му с различни жени, както и робския труд. След себе си е оставил хиляди поеми, стотици кратки разкази, както и шест романа.

Живот на крайности

Чарлс Буковски е роден на 16 август 1920 г. в Германия, но когато е на тригодишна възраст, семейството му се мести в Америка. От 1939 до 1941 година учи в Лосанджелиския колеж, но по средата на образованието си го напуска, за да се премести в Ню Йорк и да стане писател. Липсата на интерес от страна на издателските къщи бързо го отказват от писането и той се отдава на десетгодишна алкохолна идилия. В края ѝ обаче, след открита кървяща язва, се завръща към писането. За да спонсорира писателската си кариера, заема най-различни работни позиции – мияч на чинии, шофьор на камион, пощенски куриер, охранител, касапин, готвач, оператор в асансьор.

Първия си разказ публикува, когато е на 24, а поезия започва да пише след 35-ата си годишнина. До края на живота си публикува 45 книги с поезия и проза. Едни от най-известните му романи са „Поща“, „Жени“, „Пиянска амнезия“, „Всичко на масата“, както и сборниците с разкази „Най-красивата жена в града“ и „Отсъствието на героя“.

Най-запомнящите негови прозрения

Негови са думите: „Някои хора никога не полудяват. Що за наистина ужасен живот трябва да живеят“. ​​Буковски е убеден, че винаги ще се намери нещо, което да разруши живота ни – зависи само кое или какво ще ни открие първо.

„Човек винаги е готов да бъде отнесен. Трябва да умреш няколко пъти, преди да започнеш да живееш истински“, смята белетристът. ​Споделя, че свестните жени винаги са го плашили, защото са искали душата му, а той е искал да я запази, колкото и малко да е останало от нея. „Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение“, не крие творецът.

Според Буковски големият проблем на този свят е, че умните хора винаги са пълни със съмнения. Друго негово признание е, че е ужасен от живота, от това, което е необходимо човек да извършва – да яде, да спи, да се облича, с уточнението: „Затова останах в леглото и пих. Когато си пиян, светът навън все още съществува, но за един момент поне не те е стиснал за гърлото“.