in

ЕхаЕха

Слънчевата система – какво знаем и какво не

слънчева система

На 15 август 2001 г. астрономи обявяват откритието на първата слънчева система, извън нашата. Тя е съставена от две планети, които обикалят около звезда от съзвездието Голямата Мечка.

Научен екип от Калифорнийския университет и университета Бъркли откриват две гигантски газови планети в орбита около Голяма мечка на разстояние малко по-малко от това на Юпитер до Слънцето. Макар и толкова близки до звездата, тези големи планети оставят място за неоткрити планети, подобни на Земята, на които може да съществува вода в течен вид, а също и живот.

Новооткритата планетарна система се намира на 51 светлинни години, което е много малко разстояние от гледна точка на астрономите.

Десетки са създадените от човека космически кораби в нашата Слънчева система, които събират информация за планета ни и нейните околности. Всяка година има доказателства, които подкрепят някои теории, докато избутват други встрани.

Венера е била обитаема

венера

Венера е единствената планета, която се върти назад. При 460 градуса по Целзий повърхността ѝ е достатъчно гореща, за да разтопи олово, а самата планета е обвита в облаци от сярна киселина. Но един ден Венера може би е успяла да поддържа живот.

Преди повече от четири милиарда години е имала океани. Всъщност се смята, че на планетата има вода от повече от два милиарда години. Днес Венера е много суха и изобщо няма водна пара. Слънчевият вятър отвя всичко.

Атмосферата на Венера излъчва голямо електрическо поле, пет пъти по-силно от земното. Това поле също е достатъчно силно, за да преодолее гравитацията на Венера и да изтласка водорода и кислорода в горните слоеве на атмосферата, където слънчевите ветрове ги издухват.

Земята се захранва от Луната

луната

Земята е заобиколена от магнитно поле, което ни предпазва от заредени частици и вредни лъчения. Ако не беше това, щяхме да бъдем изложени на космически лъчи 1000 пъти по-силни от тези, които са сега. Нашите компютри и електроника щяха да се изпържат моментално. Затова е страхотно, че гигантска топка от разтопено желязо се върти в центъра на нашата планета. Доскоро учените не бяха сигурни защо продължава да се върти. В крайна сметка трябва да се охлади и да се забави.

Но през последните 4,3 милиарда години тя се е охладила само с 300 градуса по Целзий. Така загубихме доста топлина, която не играеше особена роля за магнитното поле. Сега учените вярват, че орбитата на Луната поддържа въртенето на горещото ядро ​​на Земята, инжектирайки около 1000 милиарда вата енергия в ядрото. Луната може да е по-важна за нас, отколкото сме си мислили.

Плутон има течна вода

В покрайнините на известната Слънчева система космическият кораб на НАСА New Horizons разкрива странни неща за далечната планета джудже Плутон. Преди всичко е интересно, че Плутон има течен океан. Наличието на линии на фрактура и анализът на голям кратер, наречен Sputnik Planum, доведоха изследователите до модел, който показва, че Плутон има течен океан с дебелина 100 километра с 30% съдържание на сол под ледена обвивка с дебелина 300 километра. То е почти толкова солено, колкото Мъртво море.

Ако океанът на Плутон беше в процес на замръзване, тогава планетата би трябвало да се свие. Но изглежда, че се разширява. Учените подозират, че в ядрото е останала достатъчно радиоактивност, за да осигури поне малко топлина. Дебелите слоеве екзотичен повърхностен лед действат като изолатор, а вероятно наличието на амоняк действа като антифриз.

Меркурий има огромен Гранд Каньон

Ако е имало вулканична активност на Венера и Марс дори преди няколко милиона години, изглежда, че бебето Меркурий се е успокоило преди 3-4 милиарда години. Планетата се охлади, започна да се свива и напуква.

В процеса се появи масивна пукнатина, която учените наричат ​​Голямата долина. Според тях тя е широка 400 километра и дълга 965 километра, със стръмни склонове, които проникват на 3 километра под околния терен. За сравнение, ако „голямата долина“ на Меркурий съществуваше на Земята, тя щеше да бъде два пъти по-дълбока от Гранд Каньон и да се простира от Вашингтон до Ню Йорк и Детройт далеч на запад.

Ядрата на Нептун и Уран са обвити в пластмаса

Откъде знаете какво се крие под облаците на далечни газови гиганти, където атмосферното налягане е девет милиона пъти по-високо от това на Земята? Математика! Учените използваха алгоритъма USPEX, за да осигурят възможна картина на случващото се под облаците на тези слабо изследвани планети.

Знаейки, че Нептун и Уран са съставени предимно от кислород, въглерод и водород, учените са включили изчисления, за да определят странните химични процеси, които може да се случват там. Резултатът е екзотични полимери, органични пластмаси, кристален въглероден диоксид и орто-въглеродна киселина, увити около твърдо вътрешно ядро.

Докато търсят извънземен живот на Титан и Европа, учените се надяват, че водата може да е реагирала със скали в органични процеси. Но ако вътрешното ядро ​​е обвито в екзотични кристали и пластмаси, някои неща ще трябва да бъдат преразгледани.

Loading

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

милениум

Милениум: Онова, което не ме убива

Буковски

Буковски и хората, които никога не полудяват