Нина Александрова
Владимир Путин е лъжец, на когото не трябва да се вярва, но чиито думи трябва да бъдат слушани. Това казва френският журналист и специалист по руските въпроси Бернар Льоконт. През цялата си история Русия е била част от великите сили, фактор с влияние върху целия свят. Но днес повече от всякога политически анализатори и историци се опитват да стигнат до първопричината за руския империализъм – вроден или придобит, приемлив или достоен за презрение? Отговори на тези загадки търси и Бернар Льоконт в книгата „Тайните на Кремъл. От Распутин до Путин“.
Изследването на Льоконт се фокусира върху режима, установен след ноември 1917 г. в Русия и превърнал дори името на страната в акроним, със значението на политически терор и множество разбити надежди. В основата на тази система, която разтърсва света, е Кремъл – московската крепост и център на властта (където се помещава и настоящият президент Путин), която все още не е разкрила всичките си тайни.
Смъртта на Распутин и екзекуцията на Романови, Голямата чистка на Сталин, Катинското клане, аферата „Феъруел“ и пучът срещу Горбачов – всичко това намира място в „Тайните на Кремъл“. Макар на пръв поглед тези епизоди от историята да са познати, талантливо и с приятен стил Льоконт разкрива залозите на великите лидери и хората в сянка.
Съветските диктатори
Книгата обръща внимание на Ленин – болшевишкия лидер, призовал своите привърженици „да се направи така, че на стотици километри наоколо народът да вижда, да трепери, да знае и да крещи: мачкат и ще смажат кръвопийците кулаци“. На неговия наследник и експерт в ужасяващите манипулации Сталин, са отделени няколко глави, които изследват ролята му в убийството на Троцки, германо-съветския пакт Молотов – Рибентроп, и Катинското клане. Обърнато е внимание и на гостуването на Шарл дьо Гол в Москва за сключването на съюз за военна помощ, както и на смъртта на тиранина в дачата му в Кунцево през 1953 г.
„Тайните на Кремъл“ обаче не се ограничава само до скандалите и кошмарите от живота на съветските диктатори. Льоконт обръща внимание и на други моменти от историята като аферата „Кравченко“ – на името на украинския инженер, който ентусиазирано се присъединява към Комунистическата партия през 30-те години на XX в., но търси политическо убежище на Запад през 1944-та. Пред западния свят той разкрива за чистките, екзекуциите, лагерите и лъжите в държавата, с което подкопава легитимността на съветския режим. По същия начин десталинизацията на Хрушчов, съчетана с репресиите в Унгария и Чехословакия, попарва надеждите за „социализъм с човешко лице“.
В книгата си френският журналист обръща внимание и на ролята на Горбачов и Елцин в историята на Русия, преди да стигне до най-новата страница от развитието ѝ – появата и формирането на настоящия руски президент Владимир Путин. Льоконт проследява развитието му от раждането му в Ленинград (днес Санкт Петербург), през кариерата му в КГБ и издигането му по стълбата на успеха в Съветския съюз, до падането на Берлинската стена, което го изненадва, докато е в Дрезден. Днес Путин е въоръжен с власт, от която няма никакво намерение да се откаже, а в ръцете си държи няколко възможни сценария за съдбата на целия свят такъв, какъвто го познаваме.
Повече за автора:
Бернар Льокон е роден в Тунис, а по-късно учи в Париж. Възпитаник е на Националния институт за ориенталски езици и цивилизации, където изучава руски и полски, както и на Парижкия институт за политически изследвания. Има дългогодишен стаж като журналист, отразявал е всички ключови за края на Студената война събития. Публикувал е множество книги за комунизма, СССР, Източна Европа, Ватикана и историята на Църквата.
