„Една испанска пиеса“ от Ясмина Реза, под режисурата на Бина Харалампиева, е новият спектакъл на Малък градски театър „Зад канала“. Героите-актьори репетират една испанска пиеса на въображаемия автор Олмо Панеро, с когото влизат в мислен диалог. Една от героините пък репетира в българска пиеса от 60-те някъде в покрайнините на града. Театър в театър в театъра… Паралелни времена, емоции, епохи, великолепна игра в тънките граници между актьора и човека.
В центъра на сюжета са три сестри актриси, отличаващи се с комедийна буйност и драматична трогателност. Светлана Янчева и Василена Атанасова са великолепни, а третата сестра присъства задочно, за нея говорят, но тя никога не се появява.
Не по-малко атрактивен е съпругът на една от сестрите – учител по математика (Малин Кръстев). Майката на момичетата Пилар, която изживява втора младост с трепетите на любовта, също е доста атрактивна. В ролята влиза блестящо Мария Каварджикова (като гост-актриса от Народния театър). Нейният ухажор – скромен, но държащ на значимостта и достойнството си домоуправител, пенсиониран инженер – се играе от феноменалния Владо Пенев.
Спектакълът пресъздава изключително талантливо семейните взаимоотношения – разривът между поколенията на родители и деца, отчуждението между съпрузите. Също неразбирането между сестрите, нереализираните амбиции, стаената завист, болезненото до маниакалност и ненужно вглеждане в себе си.
Нурия на Василена Атанасова е филмова знаменитост, но не е щастлива. Още по-нещастна е Аурелия на Светлана Янчева, може би по-талантливата от сестрите, но принудена да се задоволява с второкласни театрални ангажименти, притисната от домашни грижи и превърнала се в отчаяна домакиня. Най-доволна сред тях изглежда тяхната майка, вече достигнала до мъдростта, че животът е кратък и човек трябва да улавя в полет дори най-дребните му предизвикателства.
Представени са и отношенията в театралните среди… Запомняща се е една от репликите по време на спектакъла: „Човешкият мозък има нужда от хаос и объркване, за да възприема по-успешно заобикалящата го действителност“. Наистина ли човек може да овладее хаоса вътре в него? „Една испанска пиеса“ дава отговори.
Друга основна тема е тази за самотата, представена на фона на изчезващото време, на блуждаещите емоции, на изгубения човек, преоткрил себе си. Самотата като бедствие, но и като спасение!
Прочетете още:
„Синът“ – мигове като вечности, в които не можем да помогнем на децата си