Филмът „Останалото е пепел“ е по сценарий на писателя Александър Томов. Посветен е на една от най-харизматичните фигури в българската нова история – банкерът, политик и дипломат Атанас Буров. В ролята е Асен Блатечки. За нея актьорът качва 15 килограма за по-автентично превъплъщение. „Престанах да тренирам и въобще не внимавах за храната. Но най-интересното е, че много бързо успях да сваля килограмите“, разказва той. Успява да си върне формата само за месец. Ролята на българския финансист и политик от 40-те години на миналия век е първото превъплъщение на Блатечки в историческа личност в киното.
Събитията във филма са от 1944 година, в края на Втората световна война. Цялата лента пресъздава caмo 7 дни, ĸoитo ca изĸлючитeлнo тpyдни и динaмични, зaщoтo тoвa ca днитe cлeд пpeвpaтa нa 9 ceптeмвpи, в ĸoйтo Бългapия пpeĸpaтявa cъюзa c Гepмaния и пpeминaвa ĸъм cтpaнaтa нa cъюзницитe.
Bcичĸи ĸocтюми и дeĸopи ca aвтeнтични, пpeнаcят зpитeля пoчти вeĸ нaзaд. Дело са на художника сценограф Боряна Минчева. На прелестната Диляна Попова, вече с не една и две изяви на големия и малкия екран, е поверена главната женска роля във филма. Тя се превъплъщава в Мария – секретарка и муза на Буров, която му сътрудничи в общуването с американския журналист Джордж. В края на Втората световна война Джордж пристига за интервю с българския политик, а в ролята е Нейтън Купър. Между репортера и красивата Мария пламва страст и в по-голямата си част филмът се придържа към любовната драма, а политическите събития са само фон за нея. Двамата герои и тяхната сюжетна линия са фикция.
Във филма са използвани автентични архивни кадри от разрушената по времето на Втората световна война София.
Атанас Буров
Атанас Буров е една от най-любопитните личности в политическия и обществения живот на България. Оставя трайна следа с дейността си на банкер, индустриалец, политик и държавник. Буров е дългогодишен член на Народната партия и един от радетелите за създаването на Обединената народно-прогресивна партия. Акционер в Българската търговския банка (1919-1923 и 1940-1946), няколко пъти министър и народен представител.
Любопитен щрих от биографията му е, че при обявяването на Балканската война, той ускорено завършва Школата за запасни офицери и според някои източници е единственият действащ депутат, записал се за доброволец. След демобилизацията се завръща в политиката, първоначално с поста си като подпредседател на Народното събрание, а след това и като министър на търговията.
След 9 септември ключовата му роля в политическия и обществен живот на страната спира да е факт. Става жертва на репресиите, като първоначалната присъда от Народния съд е отменена. През 1945 година за кратко е на свобода, впоследствие интерниран в лагер, а по-късно и осъден да излежи 20-годишна присъда в Пазарджишкия затвор. Именно там умира на 15 май 1954 година.
Богатство и власт
Буров се смята за капиталистическа икона на своето време. Останал е в историята като „банкера Буров“, а всъщност е бил повече политик, идеолог и философ, отколкото предприемач. Наследява богатството от баща си Димитър, семейните фирми са били по-скоро управлявани и доведени до просперитет от брат му Иван, докато Атанас е бил депутат и министър в четири правителства. Въпреки това той остава в съзнанието на нацията и достига почти култов статус.
Патриотизъм и благотворителност
Едно от нещата, което най-много се набива на очи от живота на Буров е, че е бил изключителен патриот. Това е характерно за всички български капиталисти от онова време. Те са вярвали, че парите не са просто самоцел и средство за постигане на власт над други хора, а че със собственото си богатство се грижат за процъфтяването на родината си. Затова и са дарявали огромни количества от състоянията си за благотворителност. Атанас Буров се включва и толкова активно в политиката – за да служи на родината си.
Въпреки че любовта му към България е неизмерима, той не си прави никакви илюзии – нито по отношение на народа си, нито по отношение на властта.
В думите му има мъдрост, в която трябва да се вслушаме и да си вземем поука:
„Аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи, да се надява и да действува“.
„Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество – винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава. Българинът може да забогатее само с упорита работа. С нищо друго. Проклятие на съдбата ли е или нещо друго е, но е така“.
„Злото не е в това, че граждани управляват България, а злото е, дето недостойни граждани са я управлявали. Няма да се измени положението от туй, дали човекът, който ще управлява в бъдеще, ще носи цървули или ще носи кундури, няма да кажа какво ще има той на главата си, а ще важи какво има той в главата си, защото не с крака ще управлява, а с глава“.
„Умните хора са в банките, глупаците – в политиката“.
„Въобще българинът и по-специално селската маса поради вековното робство под турците, е свикнала всеки да разчита на себе си. Българинът е станал ценен като личност, но слаб за всяка обща акция“.
„Няма по-страшно бедствие за нацията от безработицата. Тя води до всички пороци и грешки. До глада, до болестите, до пороците, до кражбите, до насилията, до проституцията. Престъпник е този държавник, който допуска безработица“.
„Усмихвай се, бъди любезен с всички, не се вълнувай, когато те докачат, давай вид, че си богат, силен и нямаш неспокоен сън. Това е много важно. У нас, в България, само поповете, владиците и банкерите знаят тези правила. Бъди и предпазлив, когато те ласкаят, и засмян, когато те ругаят“.