Днес отбелязваме Сирни заговезни, наричан още Прошка, Поклади или Прошкина неделя. Този празник винаги се чества 7 седмици преди Великден, а в деня след Сирни заговезни започват великденските пости, които тази година ще продължат до 2 май.
Това е последният ден преди Великия пост, в който могат да се ядат животински храни. След Сирни заговезни постещите консумират само храни с растителен произход.
Традицията на този ден е всеки да иска прошка от своите близки и хората около себе си, както и да прости на себе си и на тези, които са го наранили.
Народните обичаи на днешния ден са свързани с искане на прошка от по-младите, които посещават своите роднини, кумуве и близки, изричайки традиционните реплики: „Прощавай мамо, тате…“. А отговорът е: „Господ да прощава, простен да си“.
На празничната трапеза по традиция трябва да има баница със сирене, варени яйца, варено жито и халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане. На червен конец се завързва варено яйце или парче халва и се спуска от тавана, а всеки член от семейството се опитва да го хване с уста. Който успее, ще бъде здрав през цялата година.
По традиция на този ден се прескачат огньове за здраве, а около тях след това се играят хора и се пеят песни. Оттам идва и другото име на празника – Поклади. В някои краища на България се палят факли от слама (огруглици) и всеки стопанин ги завърта около главата си, за да прогони бълхите и мухите от къщата.
В Южна България е популярен и обичаят „оратник“ и „о̀рата ко̀пата“. В огъня се поставя голямо дърво, наречено оратник. Ергените си правят стрели от пръчки, а когато се запали огънят, те запалват стрелата си и с импровизиран лък трябва да я хвърлят в двора на момичето, което са харесали за своя булка.
Днес в храмовете християните се събират за вечерна служба, след която взаимно си искат един от друг прошка.
-
Прескачали ли сте огън на Сирни заговезни?
-
Да
-
Не
-