А сега и няколко причини да гледаме „Ергенът“…

Два дена хейт. Непрестанен и ожесточен. Започна още докато течеше първият епизод на кичозното риалити и няма никакви признаци да намалее. Не че участничките в „Ергенът“ не го заслужиха – толкова арогантна простотия, напомпани физиономии и горда липса на елементарни ценности и възпитание, човек трудно може да види другаде. И е нормално да зяпнем от шок и изненада.

Както вероятно е и нормално брилянтният народен гений вече две денонощия да твори всякакви шеги и мемета в социалните мрежи, докато вниманието към случващото се в Украйна, например, изтънява… Народът иска хляб и зрелища, ще кажете, а Путин този път се позабави със зрелищното шоу.

Инфлация, международно напрежение, политически акробатики, Ковид – всички те някак отстъпиха пред тема номер едно, „Ергенът“! Но ако хората, заклеймяващи най-яростно шоуто, обявиха (лъжат, разбира се), че никога повече няма да го гледат, аз ще направя тъкмо обратното: ще ви дам няколко причини отново да седнете пред телевизора в уреченото време.

Да започнем с това, че наистина е добре понякога да излизаме профилактично от снобската псевдоинтелектуална поза: „Аз не гледам телевизия!“

Гледаш, приятелю, гледаш… Само дето не си признаваш, но жестоката истина винаги лъсва, особено когато покажеш почти експертно мнение на човек, проследил всяка секунда от дадено риалити. И не, съжалявам, но оправданието „Случайно превключвах каналите, когато…“ е толкова съшито с бели конци, че ме напушва смях.

Да, знам, ужасът да не те сметнат за посредствен, обикновен човек, те кара да убеждаваш всички, че сутрин закусваш с хайвер от кристална купичка, на обед медитираш и хапваш малко суши в офиса, а вечер слушаш класическа музика и препрочиташ сонетите на Шекспир или пък „Илиада“ в древногръцки оригинал.

Звучи и изглежда вероятно близо до образа, който милиони хора изграждат театрално за себе си в интернет – все едно никога не са хапвали храна като шкембе, например. Но изводът (питайте всеки горе-долу квалифициран психолог) е, че просто това е завоалиране на дълбоки, чудовищни комплекси… Аз обаче признавам най-чистосърдечно, че не просто съм пробвала шкембе чорба, но също така си позволявам и ужаса на кето маниаците – мекиците. Освен това понякога ми писва да изграждам „най-добрата версия на себе си“ и имам нахалството даже да живея и да се забавлявам!

И (о, ужас!) гледам телевизия. Както и считам това за reality check – светкавично свързване с реалността, която невинаги е приказна, но си е наша.

Което всъщност е друга основателна причина понякога да гледаме риалити предавания, преливащи от кич и пошлост – това е нашата реалност, нали знаете? Дори тя да е отчайваща и грозна, не е зле да я познаваме, все пак. Неведнъж съм подхождала към случващото се на малкия екран като към някакъв социален експеримент – да, все едно наблюдавам фрийк шоу понякога, но винаги с любопитство и желание за информираност.

В крайна сметка, голяма част от нас живеят в своя социален балон и рядко го напускат, а телевизията и подобни риалити формати дават възможност именно за това! Може и никога да не срещна екземпляри като някои от претендентките за сърцето на Ергена, но телевизията ми осигурява директен достъп до толкова различния им свят. Ако човек не се затваря в черупката си херметично, няма как поне за миг да не се поинтересува какво, аджеба, става навън…

А случващото се „навън“ е страшно! Момичета, които парадират със своята явна меркантилност, които се обезобразяват в желанието си да привлекат внимание (България води по количеството хиалурон в устните, само казвам), които са толкова изостанали в интелектуален план, че се превръщат в ходещи гротески, са всъщност едно ужасно предупреждение. Към всички нас, защото в случая невинни няма! Дори да не сме допринесли директно за цялата тази пошлост, бездействието ни също е вид съгласие…

Да, трябва да роптаем повече. Да осъждаме публично подобни модели на поведение, а не да каним приносителките им по всякакви лайфстайл ефири, пък и в сериозни предавания – само и само да „дръпнем“ малко с рейтинга.

Всичко в този живот има своите последствия, дори да не ги виждаме първоначално. И ако рекламираме (заради краткосрочни ползи) или просто подминаваме пошлостта, това също ни прави съучастници.

Така че тук стигаме и до една наистина основателна причина да гледаме риалити формати като „Ергенът“ – за да се притесним, да се разтърсим и в крайна сметка да алармираме задрямалото ни общество! Да се обединим срещу пошлостта, която често сами създаваме. Нали сте наясно с модата някои иначе отрудени, мили бабички, да подаряват силикон на внучките си за абитуриентската? Е, искрено се надявам точно те да гледат „Ергенът“ тези дни…

И на последно място, но не и по значение: аз лично се радвам, че и детето ми изгледа първия епизод. Заради истинското отвращение в очите му, когато някои от екземплярите там се изявяваха…

„Как е възможно да са глупави до такава степен? И да изглеждат като клоуни?!“ Това ме попита моят 10-годишен син. А аз тържествуващо се усмихнах. Защото по-важно дори от това да осигуряваш на едно дете модели за подражание, е да му показваш отрицателните герои. И да го оставяш само да стигне до извода какво не иска да бъде и с какви хора не трябва да се заобикаля.

Да, колкото и парадоксално да звучи, такива предавания имат и възпитателен ефект.

А това изобщо не е малко.