Александра Ангелова
Много хора рядко се замислят какви родители са. Още по-рядко опитват да поправят грешките, които допускат във възпитанието и взаимоотношенията с децата. Причината е в закостенялото мислене, че родителят винаги е прав, никога не греши и знае най-добре. Е, приемете, че не е така! Съвременната приложна психология съветва родителите, че имат какво да научат, стига да поискат! Тогава една от най-трудните, но най-смислени „професии“ в света – да бъдем добри родители – ще ни донесе истинско удовлетворение.
Ето няколко практически съвета как да бъдем ефективни родители:
1. Подкрепете детската самооценка
Децата започват да развиват чувство за самооценка още като бебета. Тогава те виждат себе си само през очите на своите родители. Тонът на гласа ви, езикът на тялото, всеки ваш израз се попиват от вашите деца. Тъкмо думите, които изричате и действията, които извършвате като родител, се отразяват върху развитието на детската самооценка повече от всичко друго. Похвалите на детските постижения – колкото и малки да са те – ги карат да се чувстват горди. Когато оставяме децата да правят нещата сами, това ги кара да се чувстват способни и смели. И обратното – язвителните коментари или неподходящите или натрапчиви сравнения с друго дете могат да ги накарат да се почувстват недооценени. Затова избягвайте да отправяте шумни коментари, като използвате думите като оръжие. Изречения като: „Това е много глупаво!“, или „Държиш се като бебе!“ причиняват не по-малка травма от физическата. Отайте се да подбирате думите си внимателно и да проявявате съпричасност и разбиране. Покажете на вашите деца, че всеки може да допусне грешки, но вие ги обичате, дори когато невинаги одобрявате тяхното поведение.
2. „Улавяйте“ доброто
Броили ли сте колко пъти на ден реагирате негативно към вашите деца? Ако си направите това усилие, ще видите, че много повече ги критикувате, отколкото ги хвалите. Как ще се почувствате, ако вашият шеф се отнася с толкова много негативно отношение към вас? По-ефективният подход е не да забелязязвате и отбелязвате лошото, а да забелязвате и отбелязвате, когато децата ви правят нещо добро. Окуражаването на добро поведение е по-ефективно, отколкото многократно повтаряниете критики. Намерете всеки ден нещо, за което да похвалите детето. Това не означава да го засипвате с подаръци. Вашата обич, прегръдка или комплимент могат да направят чудеса и са достатъчна награда. Много скоро ще забележите, че насърчавате позитивното поведение, което искате.
3. Поставете граници
Дисциплината е важна част във всяко семейство. Тя помага на децата да изберат приемливо поведение и да се научат на самоконтрол. Те очакват граници, които да им бъдат наложени, но също така тези граници да се спазват и от възрастните. Някои от правилата могат да включват да не се гледа телевизия, докато не бъде завършено домашното, или да не се излиза, докато не бъде прибрана стаята. Други ясни правила могат да включват да не се проявява физическа или словесна агресия. Системата може да започне с предупреждение, следвано от последствия и загуба на привилегии. Една от честите грешки, които родителите допускат, е липсата на последователност.
4. Намерете време за своите деца
Често различните ангажименти на членовете на семейството им пречат да прекарват повече време заедно. Затова е важно не колко, а как прекарвате времето си с децата. Малчуганите, които не получават необходимото внимание от своите родители, често се държат зле, тъй като това е единственият начин да бъдат забелязани. Добрите родители намират начин да отделят време да бъдат със своите деца. Определете поне една вечер в седмицата, в която ще бъдете заедно. Оставете вашите деца да решат как ще прекарате това време. Намерете и алтернативни начини да поддържате връзката с тях. Малки мили бележки в кутията със сандвичи за училище, или на бюрото на детето вкъщи, вършат чудесна работа. По-големите деца естествено се нуждаят от по-малко внимание от страна на родителите, тъй като имат възможност да общуват с приятели както и имат алтернативни занимания, съобразени с тяхната възраст. Опитайте се да бъдете винаги на линия, когато тинейджърите пожелаят това. Концерти, игри и други събития, в които участвате заедно с вашия тинейджър, помагат да разберете него и неговите приятели по-добре. Ако сте свръхзает родител, намерете начин да се реванширате за честите ви отсъствия, когато сте с децата.
5. Бъдете добър ролеви модел
Децата се учат как трябва да действат като наблюдават своите родители. Колкото по-малки са те, толкова повече неща копират от вас. Преди да избухнете пред своето дете, или да направите неуместни коментари, помислете как искате да действа то, когато е разгневено. Знайте, че дори, когато не очаквате, или не си давате сметка, децата ви наблюдават. Според изследвания децата, които са склонни да проявяват агресия, имат ролеви модел на агресия вкъщи. Моделирайте нещата, които искате да видите в своите деца – уважение, приятелско отношение, честност, толерантност и спокойни реакции. Не проявявайте егоизъм, помагайте на другите, без да очаквате награда, изразявайте благодарност, правете комплименти, не избухвайте и най-вече – третирайте вашите деца по начин, по който очаквате и другите да ви третират.
6. Превърнете комуникацията в приоритет
Не можете да очаквате, че децата ще правят всичко само защото вие искате това. Те искат и заслужават обяснение за едно или друго действие също толкова, колкото и възрастнитте. Ако не отделим време да обясняваме на децата, те ще започнат да се чудят на нашите ценности и мотиви. Родителите, които отделят време да говорят със своите деца, им помагат да разберат и да научат нещата, без да им натрапват това. Изразете ясно вашите очаквания. Ако има проблем, го опишете колкото е възможно по-разбираемо, изразете вашето отношение към него и предложете на детето да работите заедно за намиране на решение. Направете предложения за възможни избори. Бъдете отворени и към предложенията на вашите деца. Преговаряйте. Децата, които участват във вземането на решения, които са важни за цялото семейство, са по-мотивирани да ги изпълнят.
7. Бъдете гъвкави
Ако понякога се чувствате съсипани от поведението на своето дете, може би имате нереалистични очаквания. Родителите, които мислят с категорията „трябва“, е може би добре да четат статии по темата, или да говорят с други родители и специалисти. Обкръжението на децата оказва влияние върху тяхното поведение. Може би сте в състояние да им повлияете, като промените средата. Ако казвате постоянно „не“ на вашето 2-годишно дете, намерете начин да промените средата така че по-малко неща да са забранени. Това ще причини по-малко стрес и на двете страни. Тъй като вашето дете се променя, вие също трябва да променяте своя стил на държание с него. Това, което „работи“ сега при възпитанието на вашето дете, може да не е валидно след година или две. Тинейджърите са склонни да подражават на родителите си по-малко, отколкото на връстниците си, или да следват други, а не родителските ролеви модели. Въпреки това, ако продължавате да ги окуражавате и поддържате добра комуникация, това ще помогне на растящите деца да се развиват и себеутвърждават, а на родителя – да бъде ефективен в своята родителска роля.
