Умението да губим – да превърнем дефекта в ефект

Както всички знаем, животът и работата ни не са само цветя и рози. Има моменти, в които се проваляме, или поне така се чувстваме. Как приемаме провалите? Успешно ли се справяме с тях? Оказва се, че дори и най-успешните хора се провалят понякога. Те обаче са овладели едно важно изкуство – умението да губят! Може би тъкмо в това се крие част от тяхната тайна на успеха.

Ако искате да успеете в живота или бизнеса, едно от първите неща, които трябва да научите, е да умеете да губите, съветват в последните години мотивационни психолози, мениджъри, предприемачи и хора, които могат да бъдат смятани за модел на поведение. Те разбиват на пух и прах знаменитата фраза на футболния треньор Винс Ломбарди: „Победата не е всичко. Тя е единственото нещо.“

Всички обичаме да побеждаваме. Но винаги ли победата е най-доброто нещо за нас? Понякога успехът е подвеждащ. Бил Грос, предприемач и основател на бизнес – инкубатора Idealab, направил проучване сред стотици стартъп компании, за да разбере каква всъщност е причината за успеха. Оказало се, че не оригиналността на идеята, добрият екип или качественият бизнес план са решаващи за успеха, а точното време. На него се дължали 42% от успеха. Така че спрете да се „самобичувате“, след всеки провал.

Победата може да ви изиграе лоша шега понякога. В някои случаи тя ни прави самодоволни, дава ни фалшиво чувство за умения и ни прави слепи за недостатъците. Това от своя страна води до игнориране, арогантност и отказ от последователна работа и научаване на нови неща. Историята е пълна със случаи, в които някои се изстрелва на върха, но само защото не държи под контрол ситуацията и не се оглежда за реалността, изведнъж се оказва на дъното. Един от най-популярните подобни примери, според американското онлайн издание Ozy Magazineе, е компанията, която произвеждаше телефоните „Блекбъри“, които доминираха пазара за мобилни комуникации, преди на хоризонта да се появят IPhonе и Андроид.

Понякога дори позитивни неща като т.нар. „позитивно мислене“, което се надпреварват да ни насаждат в последните години, може да ни изиграе лоша шега. Затова е добре да се отнасяме към него със здравословна доза скептицизъм. Според някои психологически проучвания да имаме оптимистичен поглед към живота понякога е от полза, но ако разчитате само на оптимизма, за да постигнете успех, може би сте в грешната посока. Едно проучване през 2007 г. показа, че умерено щастливите хора са по-успешни по отношение на дохода, образованието и социалната реализация, в сравнение с тези, които се определят като най-щастливи.

Научете се да приемате провалите

От всичко, казано дотук, става ясно, че всеки може да се провали. Провалът се случва дори на големите звезди. Това, което ги различава от много други хора обаче е, че те не се отчайват и продължават напред. „Аз съм изпуснал повече от 9000 точни удара, 26 пъти ми повярваха, че ща нанеса удара, с който да спечеля играта, но аз не успях. Провалях се отново и отново, но това беше моят успех, защото не се отказвах“, казва баскетболната легенда Майкъл Джордан, цитиран от от Ozy Magazine.

На какво се дължи това? Не безспорния факт, че загубите изграждат характери, но и нещо по-важно – знания и мотивация. Без съмнение сте чували за популярната сентенция „проба-грешка“.  Смисълът е ясен, стига да можем да го осъзнаем – човек няма да пробва, ако не греши. Грешките са своеобразно „обаждане за събуждане“. Това се случва дори на молекулно ниво. Когато правим грешки, мозъкът ни се насочва бързо към източника на проблема и повишава вниманието ни така, че когато вземаме следващо решение, да не ги повтаряме. Според невролозите това се случва мигновенно в мозъка ни – често преди дори да осъзнаем, че сме направили грешка. Този вроден природен механизъм обяснява защо грешките са толкова важни, за да се учим и израстваме. Ако осъзнаем това, ще подхождаме към тях и към загубите с много по-голяма мъдрост.

Много психолози съветват треньори, учители и родители да хвалят децата дори когато грешат. Но според професора по психология в университета в Стандфорд Карол Дуек прекомерните хвалби могат да доведат децата до неумение да се справят с реалността и предизвикателствата, а по-късно – това да създаде проблеми в училище и на работното място.

Част от умението да губим, е да се научим да справяме с процеса, а не с крайния резултат. Най-големите победи всъщност се крият тъкмо зад сцената. Това се подтвърждава и от неврологичната наука при изследването на допамина, определян често като „молекула на възнаграждението“. Рецепторите на допамина имат ключова роля във формирането и на добри, и на лоши навици, но само нашето отношение и поведение имат силата да подкрепят поведението ни в едната или в другата посока. Последователността, която проявяваме за успешното приключване на някоя задача, всъщност е това, което събужда допамина и подсилва нашата увереност, което от своя страна води до проактивно, а не примиренческо поведение или отчаяние.

Най-добрата новина е, че по-младите поколения, за разлика от предишните, започнаха да говорят открито за загубите, без да се срамуват от тях, и да търсят начини да ги преодоляват. Така пораженията започнаха да се превръщат в „океан от знания“ по сполучливото определение на Летисия Гаска. 30-годишната мексиканка стана световно известна с движението, стартирало в родината ѝ, на която предприемачи от 250 града в 77 страни споделят своите истории за провал. И се учат от това!