Най-тъжният ден в годината? Спокойно, всичко е във вашите ръце…

Понеделник сутрин. Топъл пуловер, любими джинси и дискретен джаз. Пия поредното кафе с гъст каймак, кроя смели работни планове за новата януарска седмица, а мирисът на топъл кекс с портокалови корички е живото доказателство за хедонизма, обгърнал този дом…

В крайна сметка, ако сами не си предизвикваме тихи приливи на щастие, няма кой друг да го стори вместо нас, нали? И явно съм вече ветеран в този маратон за всекидневно повдигане на бойния дух и търсене на вдъхновение в житейските детайли, защото, между нас казано, се чувствам подозрително добре.

Дали просто световната статистика не ме лови? Или по принцип съм от хората, обречени да не попадат в нито една доказана тенденция?

Защото днес, третият понеделник от месец януари, е обявен за най-тъжният ден – през абсолютно всяка година! В англоезичния свят го наричат често Blue Monday и е считан (на базата на сложни психологически анализи и математически модели) за пика на януарската депресия и меланхолия! А тя на свой ред, според специалистите, е породена от няколко твърде познати фактора…

Сред тях, разбира се, е времето – ниски температури, по-малко дневна светлина, онези особено непрогледни и вледеняващи януарски сутрини. Със сигурност няма как да се чувстват превъзходно всички заклещени от снежни бури люде в Щатите, нито пък гръцките ни съседи: видяхме по всички възможни новини снега, затрупал дори остров Самотраки.

Според редица психолози януари е месецът, през който при много хора истински се развихря и сезонното афективно разстройство (или накратко САР), а то има същите симптоми като по-популярната „януарска депресия“ – пропадания в настроението, внезапни изблици тъга, особено тревожната липса на мотивация (абсолютният кошмар за всяка иначе дейна натура!), постоянна умора и никаква, ама никаква енергия.

Изобщо, докато често в ежедневието просто махаме с ръка и сме свикнали да казваме: „нещо не съм на кеф“, твърде възможно е в този момент да газим тежко през поредния период на САР…

За „тъжния понеделник“, разбира се, има и други видими причини. След цялото вълнение и приповдигнатост на коледния сезон, идва моментът на горчивата истина: похарчили сме повече, отколкото е било разумно да си позволим, а в същото време не се справяме с всички онези новогодишни решения и обещания, които размахвахме като знаме допреди броени дни.

Сблъсъкът с нелицеприятната финансова реалност, засилена тази година от инфлацията, покачването на сметките за бита и минорните експертни прогнози, със сигурност допринася за януарската тревожност. А паралелното разочарование от собствената ни липса на воля за изпълнението на новогодишните „резолюции“ допълва картината на безпомощност и  емоционален спад.

Прибавете към всички тези предпоставки за меланхолия и факта, че поредна зима Ковид преобръща живота ни и го сковава в напрежение и страх, и вече разбирате защо днес ни се пада да живеем в „най-тъжния понеделник за 2022-а“!

Разбира се, всичко това е строго индивидуално. Както например в този миг може да ви се иска да танцувате от щастие по тротоара, така е съвсем възможно да се превивате от мъка и в най-прекрасния летен ден. Но ако все пак в последно време ви е меланхолично, ето какво ни съветват от страниците на световни медии (в един по-различен свят, който обръща фокуса към отделния човек в далеч по-голяма степен):

1. Приемете, че всичко това е съвсем нормално!

Има чисто биологични причини много хора да се чувстват депресирано и без енергия през януари – няма нищо срамно в тези усещания. Самото осъзнаване, че не сте сами в това преживяване, е вече сериозна помощ и подкрепа.

2. Пробвайте се да си доставите повече дневна светлина

Липсата ѝ наистина допринася за януарската меланхолия. Ако не си набавяте достатъчно директна слънчева светлина и витамин Д, няма как да очаквате да сте в настроение. Излизайте по-често, въпреки ниските температури! Естествената светлина вдига нивата на серотонин в мозъка ви, които ще направят същото и с настроението ви.

3. Освободете си време за физически активности – разходка в парка, малко джогинг, час за йога…

Движението и дори минималната грижа за тялото ще презареди изтощените ви батерии: с „разкършването“ ще освободите ендорфини, които създават естествено усещане за щастие.

4. Не се насилвайте обаче да бъдете Супермен или някаква свръх жена/майка/домакиня по 24 часа в денонощието!

Проявете милост първо и най-вече към себе си. Иначе вероятността да загинете под смазващия товар на собствените ви свръхочаквания е огромна. И честно казано, надали някой наистина се придържа към тези напомпани новогодишни обещания – животът е импровизация във всеки един магичен миг. Никой не знае дали в края на годината няма интуитивно да сте постигнали дори повече.

5. Опитайте се да наблегнете на по-лека, енергизираща храна, с по-осезаемо присъствие на плодове и зеленчуци

С нея ще намалите и общата умора – тялото изразходва твърде много енергия, за да се справи с последиците от ненужни количества тежки, мазни храни. А и вече споменахме за толкова важния витамин Д, който може например да си набавите с рибата. Никой не говори за диети и изтощаващи режими, а за повече внимание към собствения ви задръстен и изтормозен организъм. Той бързо ще се отблагодари за жеста ви, повярвайте.

6. Излезте от спиралата на празничното харчене!

Контролът над финансите ще ви даде и съвсем реалното усещане за контрол над живота ви по принцип. А това е сред стълбовете на толкова желаното спокойствие. За целта е нужно да избягвате и основния рекламен капан през януари: толкова популярните намаления. Тяхната мантра, забележете, е, че всъщност… спестявате, харчейки пари. Но нека махна марлята от очите ви: ако си купите нещо намалено за 60 лева, вместо за 100, вие НЕ спестявате 40. А просто харчите 60! Останалото е чиста проба маркетинг, по-известен като креативно префасониране на истината

А в случай, че всички тези съвети не помогнат и продължавате да се чувствате по януарски депресирано, аз просто бих ви препоръчала (като човек, не като специалист) най-стария, познат на човечеството жокер: обади се на приятел! Кой знае, може би точно в този момент е готов за сладки приказки и портокалов кекс…

Все пак, ние и с черните петъци се справихме, какво остава за някакъв си тъжен понеделник!