Революционерът Кен Робинсън

Сър Кен Робинсън е международно признат лидер в развиването на творчески, иновативни и човешки ресурси в образованието и бизнеса. Неговите презентации са гледани от над 250 милиона души от 150 страни. Той защитава две основни теми и става революционер в днешния свят, който се променя с бясна скорост. Първата е, че всички ние сме родени с естествени заложби да бъдем креативни и системите за публично образование ги потискат. Втората е, че необходимостта да се култивират такива способности е все по-спешна – поради индивидуални, икономически и културни причини, което налага да преосмислим доминиращите подходи в образованието.

Неслучайно много хора по света се чувстват маргинализирани от собственото си образование. Видно е, че настоящите образователни системи се провалят в това да посрещат предизвикателствата, пред които е изправен светът днес и работят усилено, за да открият алтернативни решения. Според сър Робинсън доминиращите образователни системи се основават на три принципа или предположения, които са съвсем противоположни на това как наистина се живее човешкият живот. Първо, те насърчават стандартизацията и имат тесен поглед към интелигентността, защото човешките таланти са разнообразни и индивидуални. Второ, те насърчават съблюдаването на правилата и стандартите, докато културният прогрес и постижения зависят от култивирането на въображението и творческия потенциал. Трето, те са линейни и трудно променящи се, докато курсът на всеки човешки живот е органичен и във висока степен непредсказуем.

„Ако не си готов да грешиш, никога няма да измислиш нещо оригинално“, убеден е Робинсън. И това изречение стои на видно място в биографията му. Цитатът е от книгата му „Елементът“, която излиза през 2009-та година и е преведена на 21 езика. „Всички деца имат таланти и ние ги прахосваме безмилостно. Училището е място, където децата се учат, че да грешиш е лошо, това се наказва. Как тогава можем да очакваме от тази система да израстнат деца, които са подготвени да живеят в бъдеще, в което не знаем какво ще се случи?“, пита той. И допълва: „Животът не е линеен. Това, което правите сега, или сте правили в миналото, не е задължително да определя това, което ще правите и в бъдеще“. Той е убеден, че човешките заложби са като природните ресурси – често са заровени под повърхността и е необходимо да се положат усилия, за да се открият.

Именно такива познания се крият в книгата на сър Робинсън „Призванието“, където се разказва за Джилиан. Тя е 7-годишно момиченце, което всички в училище смятали за изгубена кауза. Не можела да стои мирно в училище. Ставала, разхождала се, мислите ѝ блуждаели и просто не внимавала в час. Учителите ѝ се тревожели за нея, наказвали я, мъмрели я, поощрявали я в малкото случаи, в които внимавала. Но… нищо не се променило. Тя просто „била безнадеждна“.

Вкъщи нещата също никак не били розови. Един ден майката на Джилиан получила обаждане да се яви в училище. Изглеждало, че има да ѝ съобщят много лоши новини. Учителите говорели за някаква болест, нарушение, възможни увреждания… Може би имала нужда от медикаменти, както и от това да учи в специално помощно училище за деца като нея.

Родителите на Джилиан я завели на преглед, страхувайки се от това какво още има да чуят за своята дъщеря. Момиченцето не било на себе си от притеснение. Седнало на ръцете си, в опит да не мърда и да не привлича вниманието към своите „странности“. Тя не смятала, че нещо ѝ има, но изглежда всички останали, дори родителите ѝ – смятали така. След като майката и специалистът приключили разговора, мъжът ѝ казал „Сега ще те оставим за малко, но ти не се тревожи. Просто трябва да обсъдим нещо насаме“. Преди да излязат, той пуснал старото радио.

Когато момиченцето останало само в стаята, то станало и започнало да следва ритъма на музиката. Ръцете, краката и сякаш цялото му същество – танцували. Специалистът се усмихнал, а майката го погледнала объркано. Той казал:
– Виждате ли? Джилиан не е болна. Тя просто е танцьорка. Запишете я в танцово училище.

Когато Джилиан посетила първия си урок, тя се върнала вкъщи с огромна усмивка и облекчение: „Не мога да опиша колко прекрасно беше! Влязох в стаята и там имаше хора, точно като мен! Никой не можеше да стои спокойно на едно място!“ През 1981 г., Джилиан отворила своя собствена танцова академия.

Това е историята на Джилиан Лин – известна хореографка, актриса, режисьор и танцов експериментатор. През своята шеметна кариера тя работи по спектакли, опери, балети, мюзикъли, включително и легендарния мюзикъл „Котки“ и „Фантомът от операта“. От „безнадеждното момиченце“ и „изгубена кауза“ тя се превръща във вдъхновение за много хора в сферата на танцовото изкуство.

„Нека не погубваме децата си, опитвайки се да ги „натъпчем“ в общите калъпи и норми. Зад всяко различно дете може би се крие истински талант и човек с различно, креативно и нестандартно мислене, което би могло да промени света. Красотата се крие в многообразието“, апелира революционерът сър Кен Робинсън.