Нина Александрова
„Олив Китридж“ на Елизабет Страут е книга за взаимоотношенията между поколенията. И не само! Родителите ни белязват, децата ни разочароват, съпрузите се отчуждават и почти всеки е познал самотата. Елизабет Страут създава сложен и многопластов портрет на човешките взаимоотношения в тринайсет разказа, между които свързващото звено е героинята Олив Китридж. Около нея се завъртат съдбите на останалите персонажи, а образът ѝ оставя ярък отпечатък.
Тя – понякога строга, понякога сприхава и безпардонна – е пенсионирана учителка по математика, която предизвиква страхопочитание у жителите на малкото крайбражно градче Кросби. Но зад едрата осанка на сурова и груба жена се крие ненатрапчивата чувствителност на човек, опознал болката. Отвъд грубия си маниер, Олив е готова винаги да се притече на помощ, макар и с неконвенционалните си прийоми. Докато съгражданите ѝ се борят със своите проблеми, тя често се оказва въвлечена в тях и с безпощадната си честност не се страхува да назовава нещата с истинските им имена. В „Олив Китридж“ Елизабет Страут засяга теми за същността на човешката душа – за нейните конфликти, трагедиите, радостите и издръжливостта, така необходима, за да се продължи напред.
За малките експлозии, които ни държат на повърхността:
„Олив бавно поклаща глава, както е легнала в леглото. Тя знае, че самотата може да убие човек – по най-различни начини тя действително може да причини смърт. Личното мнение на Олив е, че животът зависи от това, което тя нарича „големи експлозии“ и „малки експлозии“. Големите експлозии са неща като брак или деца, интимности, които те поддържат на повърхността, но тези големи експлозии съдържат опасности, невидими подмолни течения. Поради което човек има нужда и от малките експлозии също: добронамерен служител в универсалния магазин например или сервитьорката в „Дънкин Донътс“, която помни как си пиеш кафето“.
Различните двойки на зряла възраст в романа са твърде много, за да бъдат запомнени като ясни образи, в съзнанието остават по-скоро отделни ситуации и етапи, на които се намират героите – отчуждени, на ръба на раздялата или споени от дългогодишна зряла интимност. Не герои, а десетки разновидности на разбито сърце, тихи трагедии, закъснели прозрения, намерени истини. Всички моменти от живота! Защото има нещо толкова трогателно в емоционално недодяланите хора. И техните големи и малки експлозии.
Книгата ни кара да признаем пред себе си, че старостта не е особено красива, но в нея можем да постигнем помирение със себе си, дори понякога да изпитаме и същите вълнения и неувереност, които са ни владели на млади години. Думите ни карат да се питаме – променя ли ни всъщност животът? Когато ни се случват – изневярата, потисканите копнежи, трудността на родителството и травмите, които нанасяме на децата си, самотата в двойка, отдадеността, жертвата, любовта.
За автора
Елизабет Страут (1956) е американска писателка, родена в Портланд, Мейн. Завършва английска литература и право, а интересите ѝ в областта на герoнтологията ѝ носят сертификат. Авторка е на седем книги, превърнали се в световни бестселъри, удостоена е с „Пулицър“ през 2009-та ,а през 2000-та е финалистка за престижните награди „Пен“ и „Ориндж“.
HBO претворява романа ѝ „Олив Китридж“ в минисериал, станал носител на осем награди „Еми“ през 2015 година.
