Нина Александрова
„Ако има правила в рока, то Джими Пейдж ги е написал. А след това ги е нарушил“, казва в свое интервю Мик Уол – музикалният журналист, отгърнал завесата към възходите и паденията на една от най-значимите рок групи в света – Led Zeppelin. Изкачвайки се по стълбицата към рая на музикалния им успех, авторът създава шумна, цветна и ярка картина за пътя на групата в биографичната книга „Когато великани стъпваха по земята“.
В живия превод на Светлана Комогорова – Комата историята на Zeppelin зазвучава като психеделичен рок концерт. Ретроспективни откъси се преплитат с реални цитати и разкази за събитията, за да очертаят образа на противоречивата банда, сътворила някои от най-запомнящите се музикални хитове като Stairway to Heaven и Kashmir. Биографията не пропуска да се спре и върху по-мрачни аспекти от историята на групата като издевателствата над фенове, сред които „инцидента с акулата“, при който музикантите блудстват със 17-годишна почитателка.
„Когато великани стъпваха по земята“ дава нов поглед към Led Zeppelin и отношенията между членовете на култовата банда, продала албумите си в милиони копия по целия свят. Личен приятел на Джими Пейдж и Робърт Плант, Уол отваря вратата към свят, в който талантът и вдъхновението се поливат изобилно с алкохол и наркотици, а окултните практики под въздействието на Алистър Кроули се пропиват не само във философията на музикантите от бандата, но и във всичко, което те правят.
Биографията се впуска в най-интересните моменти от историята на групата – от създаването до разпада, през надвисналото над Zeppelin проклятие, което бележи своя връх през 1975 г. с тежката катастрофа на Робърт Плант, хероиновата зависимост на Джими Пейдж и алкохолната бездна, в която пропада Джон Бонъм.
„The Beatles и The Rolling Stones са пионерите, но същевременно те не знаеха какво правят. Led Zeppelin се появиха след това и бяха като цветния телевизор спрямо черно-бялото на Stones. Те знаеха какво правят, но не и какво ще им причини това“, казва авторът в интервю за книгата. Мик Уол изгражда запомнящ се портрет на британската група, но прави и нещо по-ценно – дисекция на този противоречив период от историята на рока.
Повече за автора:
Мик Уол, роден през 1958 година, е сред най-известните британски музикални журналисти, който отблизо следи рок сцената в продължение на над 35 години. Работил е по биографиите на Metallica, Black Sabbath, Foo Fighters и др.
Историята на Stairway to Heaven
Песента Stairway to Heaven е създадена от Джими Пейдж, с помощта на Робърт Плант, който пише текста. Думите на Stairway To Heaven са огледало на литературните пристрастия на Плант. Той се интересува от келтска и скандинавска митология, завладян е от митичните образи на Едмънд Спенсър, Робърт Грейвс, Толкин, Джеймс Луис, който прави задълбочени изследвания на шотландския фолклор. В този дух са и лириките на песента, които разказват за митична жена, която търси духовно съвършенство. Според Плант това е песента на надеждата, чийто текст, създава изключително бързо, по неговите думи е „било като диктовка“.
Това се случва в най-благоприятния период на групата, а и най-продуктивен. През 1970 година Пейдж и Плант прекарват няколко вдъхновяващи дни, заедно със семействата си, в малка хижа в уелската провинция. Явно спокойната атмосфера и обаянието на майката природа ги инспирира да напишат една от най-великите песни, създавани някога. По-интересното е, че те създават песента, без да очакват от нея, каквото и да е – нито да стане хит, нито да стане най-великата рок песен на всички времена.
Песента обаче придобива легендарен статут на химн още на следващата година след издаването. Оттогава досега е на върха на най-различни класации – на радиа, телевизии, списания и всякакви други чартове. През 2006 година читателите на списание Guitar World определят солото на Джими Пейдж в песента за най-доброто на всички времена. През 2004 г. списание Rolling Stone я класира на 31 позиция, където изпреварва 469 песни, защото става дума за 500-те най-велики рок песни на всички времена.
