Нина Александрова
Екатерина Петрова създава необикновена книга – „Нещотърсач“ с истории за 44 предмета от близо и далеч. Любопитната и разнообразна селекция, подредена тематично, включва изненадващи находки от целия свят: ботуши от Бутан, тротоарни плочки от Барселона по дизайн на Гауди, чаши за вино от Страната на баските, брошка с формата на сърце от Сараево, еспадрили от Пиренеите, скарабеи от древен Египет, кутия с боклук от Ню Йорк, карта на Източен Берлин и много други.
Разказвайки историите на конкретните предмети, Екатерина Петрова всъщност разказва и за местата, откъдето те произлизат, като ги поставя в по-широк езиков, културен, исторически или географски контекст. Интересна смесица между пътеписи, есета и разкази, текстовете са внимателно проучени и подплатени с любопитни факти, но пречупени през субективния поглед на авторката и личната ѝ биография на пътешественик.
Художествено претворено през естетското око на Люба Халева, оформлението на книгата чудесно и с чувство за хумор улавя духа и настроението на историите. По този начин самата книга също се превръща в красив, носещ удоволствие и радост предмет – за четене и препрочитане, за притежаване и подаряване. Защото в нея има още пъстри сюжети – бележник Moleskine, матрьошка, бял потник, трохи от мадлени, жълто паве, люблянски змей, марсилски сапун, пилешка кост, наниз от мъниста…
За автора:
Екатерина Петрова се занимава с литературен превод, есеистика и журналистика. През различни периоди е живяла, учила или работила в Кувейт, Минесота, Ню Йорк, Берлин, Лондон, Париж, Куба, Айова, Косово, Белград, Северна Ирландия и Южна Франция. В момента живее в София и пътува при всяка възможност. Освен да пише, превежда и снима, обича да имитира акценти, да яде кимчи и кисели краставички и да търси предмети с интересни истории.
Поддържа блог със снимки и пътеписи The Ground Beneath My Feet. В неин превод на английски са публикувани романът на Богдан Русев „Ела при мен“ и сборниците „Куфарът на брат ми“ и „Бащите не си отиват“. За превода на романа на Яна Букова „Пътуване по посока на сянката“, по който работи в момента, Екатерина получава преводаческия грант PEN/Heim през 2021 г.
Откъс от книгата:
„Друга нишка, която преминава през текстовете, е удоволствието от откриването на нещо вълшебно дори и на най-обикновени места. Местата, за които се разказва тук, са съвсем реални, макар че преживяванията ми на много от тях, като Кюстендорф и Катманду, Любляна и Луизиана, Белведере и Билбао, Селчук и Сентръл парк, са не по-малко приказни от тези на Дороти в страната Оз. С течение на времето разбрах, че съвсем не е задължително човек да пътува надалеч, за да се почувства като в приказка – тук наистина са включени предмети от далечни дестинации, като Ню Мексико, Индия, или Япония, но повечето истории разказват за близки места из Европа, Балканите, а дори и за самия, покрит с жълти павета център на София. И все пак, дори и българските истории всъщност са истории за пътуване – ако не буквално (както при паветата), то поне езиково (както при потника)“.
