Нина Александрова
Напоследък нараства броят на хората, търсещи подкрепа и терапия за своите социални и психични проблеми. От години ги наричат „бърнаут“. „Тази тенденция изисква от нас, психотерапевтите и консултантите, по-задълбочено вникване в конкретните и специфични проблеми на всеки един отделен пациент“, твърди психологът Михайлина Абрашева. От 11 години тя се занимава и обучава под различна форма в областта на психотерапията. “Дългогодишната работа като ПР специалист преди това ми показа, че хората имат огромна потребност да се научат как да се грижат за себе си – като единство на тяло, разум и психика, и как да общуват със света и другите“, убедена е тя. Привърженик е на психоанализата на Карл Густав Юнг и логотерапията на Виктор Франкъл. Работи с възрастни, тийнейджъри и деца, които имат трудности в една или повече сфери от живота си.
Г-жо Абрашева, обяснете какво точно означава „бърнаут“ и откога се заговори за него у нас?
Прегаряне или „бърнаут“ е състояние на психиката, при което има натрупани напрежение, тревожност и умора поради различни причини и обстоятелства. В повечето случаи се свързва с работния процес, но това не е единствената среда, в която прегарянето може да се прояви. Няма точна дефиниция за това състояние, както и то не се класифицира като заболяване на психиката. Реалността обаче показва, че много хора минават през прегаряне и то влошава качеството на живот емоционално, интелектуално и физиологично. Обичайно се загубва интересът и дори смисълът от професионална или някаква друга дейност, което води до хронична умора, нежелание за активност и справяне с ежедневни задачи, негативни емоции и силно занижена самооценка.
Стрес, напрежение, недоспиване, хронична умора… несправяне с децата вкъщи – постоянни теми на детските площадки. Търсят ли жените помощ при специалисти като вас или идват, когато вече са в безизходица, когато са стигнали краен предел на възможностите си – и физически, и психически?
Все повече жени се обръщат за подкрепа и съвет към психолозите. Животът стана сложен. Въпреки, че сме задоволени в материален план с много неща, има сериозни дефицити на ценности, което води до прегаряне в битов порядък. Много често жените – майки си изкарват напрежението върху децата и когато осъзнаят, че го правят или децата просто реагират на тази несправедливост, стигат до идеята за консултация при психолог. В тези случаи се налага психологическа работа, и с майката, и с детето. Като не бива да се очакват от психолога чудеса, но възможността човек да си чуе собствените мисли и да разбере абсурда им в определени ситуации, е безценна.
От какво най-често се провокира крайното изтощение на емоциите при жените в България?
Факторите, които влияят върху емоционалния свят на жените, са много и строго индивидуални. Ще се опитам да отсея няколко по-общи причини, водещи до изтощение на психиката при жените. Често срещана причина е силното разочарование поради ярко разминаване на очаквания и реалности при младите жени. Те смятат, че е предопределено да са основно щастливи и когато се сблъскат с трудности или с отхвърляне, изпадат в униние и емоционално прегаряне. Друга причина е натоварването с прекалено много отговорности и задачи, за да се постигне бърз успех и висока социална позиция. Това износва психиката и води до емоционално рухване, особено когато са поставени цели извън предела и потенциала на личността. Емоциите стават неконтролируеми когато се наруши балансът между желано и възможно, приятно и задължаващо, реално и измислено, работа и отмора.
Наблюдава ли се този процес и при мъжете? Какви са разликите, включително и при изживяването на проблема, и при опитите за справяне с него?
Принципно мъжете са една идея по-затворени и интровертни, ако ги сравняваме с жените, особено в семейството. При тях споделянето се смята за проява на слабост. А и мъжката психика може да се освободи качествено от натрупаното емоционално напрежение чрез спорт, фитнес, движение и някакви екстремни изживявания. Разбира се, има разлики при двата пола в преодоляване на ежедневните проблеми и тяхното изживяване. При жените работи споделянето, съпреживяването, изявата на творческа енергия. Докато мъжете подхождат причинно-следствено и логично към ежедневните проблеми. Първо правят анализ на проблема, а след това търсят прагматични начини да го решат, дори и когато проблемът е емоционален.
Какви са дългосрочните последици върху семейството, защото отрицателните ефекти се отразяват върху всеки аспект на човешкия бит? Включително имат и трайни последици върху тялото.
При новостите от последните години е все още рано да се каже какви са дългосрочните последици върху семейството. Със сигурност е добре българският патриархален дух някак да остане и да се адаптира към новите условия. Семейството и традициите са съхранили българския народ векове назад в историята. Сега е дошло време ние да съхраним семейството, за да останем като българска нация векове напред. Ако се върнем на темата за прегряването, то в семействата, където има любов и разбирателство, няма активно присъствие на бърнаут. Когато човек се прибира с желание в дома си и там се отпуска, радва, споделя, обича и бива обичан, то прегарянето няма как да се случи. Семейството е релаксиращ и зареждащ фактор за психиката, сваля стреса, вдига самооценката и нещо много важно – дава смисъл и центрира живота на личността. В името на семейството човек се стреми към себеактуализация и личностно израстване.
Нека поразсъждаваме, отдалечавайки се във времето и от географските ширини, бърнаутът при майките ефект от феминизма ли е, или трябва да го разглеждаме като социална изолация?
Това са две крайни тенденции. И точно, защото са крайни, водят до неприятности за психиката на всеки човек. Не трябва да се гледа на феминизма само като на нещо прогресивно, защото този процес си има и редица недостатъци. Цяла Европа има демографски проблеми и поради силни феминистични настроения. Залитането в крайности винаги натяга психиката и пречи на пълноценния емоционален свят. Затова равни права, но все пак да се съхрани нежността на жената и нейното майчинско присъствие в живота на обществото. А когато говорим за социална изолация, то там процесите тепърва ще се задълбочават. На всеки ще му се налага да стане активен в общуването, в търсенето на социална присъствие, защото така сме устроени. На личността не ѝ е добре да е самотна и да има постижения само заради себе си. Има нужда от социално одобрение, обществено признание и взаимна любов.
Днес бърнаутът се приема като бича на XXI век. Той е обхванал масово всички развити и развиващи се страни, пренесъл се е и у нас, заедно с идеите да градим кариери, да сме силни паралелно в няколко измерения през цялото време. Какви са превенцията и лечението?
Усещането за несигурност и съмнение в справянето със задачите често води до бърнаут. Когато човек се усети, че стресът надделява над него, да се опита да вземе контрола в свои ръце. Психолозите сме сигурни, че всеки човек би могъл да овладее емоциите и чувствата си като преди всичко ги осъзнае и бди, когато те настъпват. Когато префокусира мисленето си в друга посока, той може да го разсее от негативни настроения и чувства, като по този начин компенсира усещането за тревожност и разпад. Това е съвет за някаква превенция, насочена към недопускане на прегаряне. Разбира се, ако моментът за това е изпуснат, е задължително да се потърси помощ, защото прегарянето няма как да изчезне от само себе си. Ще направя едно грубо сравнение с материалния свят. Когато се получи късо съединение в електрическата мрежа, някой все пак трябва да вдигне бушона, за да дойде светлината и топлината.
