Нина Александрова
„Неудобството на вечерта“ от Марийке Лукас Райнефелд разказва историята на семейство калвинисти, които губят едно от децата си при инцидент с кънки на лед. През очите на 10-годишната Яс, която витае в ничията земя между детството и израстването, виждаме как всеки член от семейството преработва загубата по свой начин. Бащата и майката са напълно парализирани от мъка и не забелязват Яс, сестра й Хана и брат й Обе, които постепенно се отклоняват от правия път. Книгата е пропита с набожност и с най-дълбоките низини на ежедневието.
Романът, писан в продължение на 6 години, е преведен на над 30 езика, а през 2020 г. е удостоен с престижната международна награда Man Booker International след надпревара с Мишел Уелбек, Фернанда Мелчор, Нино Харатишвили и др. Книгата превръща Марийке Лукас Райнефелд в холандска литературна звезда. Вдъхновена е от собствените преживявания на автора като дете, изгубило своя брат.
Дълбокорелигиозното семейство на Яс винаги се е уповавало на ученията на Реформираната църква, затова когато брат й Матийс загива трагично, празнотата му е запълнена от благочестиво мълчание и тихо примирение. Но Яс се чувства отговорна за случилото се, защото е сключила сделка с Бог, като е пожелала Той да вземе брат й, вместо любимото й зайче, предвидено за Коледната трапеза.
„В голямата си част „Неудобството на вечерта“ е книга за преработването на тъгата“, споделя преводачката Мария Енчева. Отразява неумолимото притегляне на мъката, която поглъща едно семейство – мълчанието на родителите, жестокостта на времето и болката от постоянното самобичуване. Има насилие над деца, над животни, самонараняване…На фона на всичко това Яс открива света и себе си. Защото загубата има много измерения и преминава – от отрицанието и гнева до депресията и примирението, но най-трудно е приемането. Защото в това семейство за смъртта нито се говори, нито успешно се мълчи. Всички потъват във все по-голям мрак, но тук не става дума толкова за меланхолия, колкото за потиснати залежи на срам и гняв, които ще избият в болезнени посоки – психически, емоционални, физически.
За автора
Подобно на героинята си, Марийке Лукас Райнефелд расте във ферма в нидерландската провинция и пак като нея е сполетяна от загуба на близък в ранна възраст. Така биографичното намира своето място в романа и очертава рамките му. Определяйки половата си идентичност като „небинарна“, тоест, непринадлежаща еднозначно нито към мъжки, нито към женски пол, Райнефелд се отклонява от строгите повели на Реформираната църква, следвани от семейството. Неизбежните противоречиви емоции по пътя към приемането и съзряването са отразени и в образа на Яс, което го прави още по-ярък за читателите. „Нежно и дълбоко описание на едно детство, белязано от чувството за срам и мисълта за спасение. Книгата истински заслужава Международната награда „Букър“ за 2020 година“. С тези думи миналата година журито награди романа на Марийке Лукас Райнефелд.
„Мисля, че като писател търсиш това, което е най-близо до теб, това, което те докосва най-много – и често са нещата, които сам си изживял. Дори в романи, които не са наречени автобиографични (като моя), все пак има такива елементи. Струва ми се, че един артист страда по-малко, когато превърне страданието в изкуство. Вероятно заради това има все повече и повече автобиографични книги“, откровен е авторът.
