Александра Ангелова
9. По-полека с „аз”
Някои хора за каквото и да говорят, в каквато и среда да попаднат, винаги се включват с „аз”. „Аз когато…”, „Аз знам…”, „Аз като бях там”, „Аз веднъж…”. Няма нищо по-дразнещо от това да подкрепяте казаното от другите само и единстено с вашите преживявания. Да, всеки може да разкаже какво е преживял в някоя ситуация или как се е справил, но не и когато мярката бъде изгубена. Хората, с които говорите, също искат да бъдат чути, а не очакват непременно да им дадете акъл.
