Нина Александрова
„Прекалено шумна самота“ е сред най-завладяващите произведения на Бохумил Храбал. Главният герой Хантя от дълги години работи в пункт за преработване на стара хартия. Превърнал това занятие в ритуал, той внимателно отделя от купчините редките книги, спасява ги и се отдава страстно на тяхното четене. В света на Храбал се редуват драстично и поетично, фантастично и натуралистично, ангелски нежно и животински свирепо, а сивият житейски факт придобива неподозирани философски и лирични измерения. Пунктът за вторични суровини се превръща в крайна гара не само за книгите, но и за една човешка съдба. „Прекалено шумна самота“ е филмирана през 1994 г. с Филип Ноаре в главната роля.
Краткият роман е побрал в скромните 128 страници тъгата и красотата на едно самотно съществуване: „Трийсет и пет години опаковам стара хартия и книги и живея в страна, която от петнайсет поколения насам знае да чете и да пише, живея в бивше кралство, където е било и продължава да бъде обичай и мания хората търпеливо да пресоват в главата си мисли и картини, носещи неописуема радост и още по-голяма тъга, живея сред люде, готови за пакет пресовани мисли да дадат и живота си“.
Колко събира човешката самота? Или какво е да живееш с два тона книги
Хантя обитава мрачно мазе през 70-те години, а работата му е да пресова стара хартия. Но тук-таме погледът му е привлечен от гръбчето на някоя ценна книга, от икони, които някой погрешка е изсипал в мазето. Той спасява ценното, което изхвърлят хората, от една страна. От друга, става въпрос за емоционалност, която е узряла чрез литературата, а това не носи непременно само щастие: „…за тези трийсет и пет години отнесох вкъщи към два тона книги и когато заспивам, тези два тона книги притискат съня ми, а когато понякога започвам да викам и да се мятам в съня си, с ужас чувам как книгите започват да се накланят и е достатъчно само да ги докосна с коляно или да викна малко по-силно, и те ще се сринат върху мен от балдахина като лавина, рог на изобилието ще изсипе върху мен куп ценни книги и те ще ме смачкат като въшка, понякога дори си мисля, че книгите заговорничат срещу мен, и също както аз всеки ден размазвам с пресата стотина невинни мишки, така и книгите ми готвят справедливо отмъщение, защото всяко преследване и злодеяние се връща“.
Дните му са дълги, самотни, в изолация от другите, сред светове на книгите… Хантя е онзи човек, който почти никой не забелязва на улицата, затова вечер се прибира и започва да води мислен диалог с Хегел и другите големи имена. Самотата на Хантя е оглушителна, прекалено шумна, всепоглъщаща – един мъж, който хем е самотен, хем има толкова много гласове в главата си и извън нея, че самотата му се оказва прекалено шумна. Същевременно светът се променя, модернизира се, прогресът няма нужда от хора като него, той е излишен, също като книгите и иконите, светът е изхвърлил най-ценното – човека.
Милан Кундера казва, че прозата на Храбал е сравнима с високата поезия и с неудържимия полет на фантазията. „Прекалено шумна самота“ е полет на духа, но и оголеният нерв на ежедневието, което ни притиска.
Бохумил Храбал
Бохумил Храбал (1914–1997) е смятан наред с Хашек и Чапек за най-значимите чешки писатели на ХХ век. Произведенията му са преведени на близо 30 езика. Сред най-известните са „Строго охранявани влакове“ и „Обслужвал съм английския крал“ (екранизирани от Иржи Менцел през 1966 и 2006 г.). Храбал е новелист и автор на разкази, чиито истории са повлияни от сюрреализма, дадаизма и психоанализата. Започва да пише стихове още през 40-те, но се утвърждава като автор относително късно – около 50-ата си годишнина. Международната му слава се свързва с романа „Строго охранявани влакове“, който излиза през 1965 г. Произведенията на Храбал са забранени след нахлуването на съветските войски в Чехословакия през 1968 г.
