Първоначално обувките с високи токчета не са били предназначени за дамите, а за мъжете от Близкия изток, които дори не са ходили с тях, а са яздили. Те им помагали по-добре да се задържат на стремената. В края на XVI век персийската култура се разпростряла и в Европа и наложила някои модни трендове. Така на Стария континент се появило и токчето, което навремето се е считало за признак на мъжественост.
Защо мъжете не носят обувки с токчета?
През XVII век Кралят Слънце Луи XIV се привързва към подобен тип обувки и се качва на 10-сантиметрови токчета. Те, както и подметките му, задължително са издържани в червен цвят. Вапцани са със скъп пигмент, което говори за охолство и разкош. За да направи модата още по-елитарна, през 70-те години на XVII век Луи XIV издава заповед само неговите царедворци да имат правото да носят червени токчета.
Как да се научим да вървим на високи токчета?
През 30-те години на същия век жените започват да пушат лули, да си подстригват косите и да носят обувки на токчета, за да имитират мъжете. До края на XVII век токчетата имат една и съща форма за мъжете и жените и са на широка основа. Около 1740 година мъжете обаче решават, че високият ток е смешен и го загърбват. Петдесет години по-късно, след Френската революция, жените също спират да ги носят.
Токчетата се връщат на мода едва в средата на XIX век и се появяват в първите еротични фотографии от тази епоха. Оттогава насам високите токчета се считат за секси.