Вая Захариева
Ерик Уайнър разказва в своята книга „География на блаженството“ за търсенето на щастието, за постигането на удовлетвореност, сякаш те се намират някъде по атласа, сякаш са реални места, които може да посетим, стига само да разполагаме с подходящата карта и с нужните навигационни умения.
Бестселърът, преведен на цели 19 езика, колоритно и вълнуващо води читателите през дебрите на географията, историята и психологията. С хумор и препратки към личните търсения на всеки един от нас, авторът илюстрира какво е щастието за хората в различните държави. Различни по всички възможни характеристики – Катар, Молдова, Бутан, Исландия и къде ли още не. Познати и не чак дотам страни, представени ярко и в детайл, без допълнителни блясък или драматизъм.
Умуването върху щастието не е нещо ново, разбира се – още древните гърци и римляни са го правили, споделя Уайнър.
Аристотел, Платон, Епикур и други са се потили доста по вечните въпроси. Какво е „добър живот“? Удоволствието и щастието едно и също ли са? По-късно върху неразрешимите проблеми на живота размишляват и видни господа като Кант, Шопенхауер, Ницше. Всичко това може да е било полезно, дори просветляващо, но не е наука. То е само сбор от мнения за това какво представлява щастието. Вярно, мнение на учени хора, но въпреки това само мнения. А в съвременния свят мнение не се цени особено, с изключение може би само на собственото мнение, и то невинаги.
„ География на блаженството“ ни учи, че главното в лотариите не са парите. Лотариите са пресечната точка на щастието и късмета – едно много оживено кръстовище, където често стават катастрофи. И като става дума за пари, интересно е да разберем коя е страната, твърдо решена да намали влиянието им върху живота ни. Дори за целта използва поетична форма:
„Когато и последното дърво бъде отсечено,
когато пресъхне и последната река,
когато бъде уловена и последната риба,
едва тогава Човекът ще проумее,
че парите не стават за ядене“
Човек, оказва се, може да научи много за някоя страна и от начина, по който хората шофират. Да сложиш някого зад волана е все едно да го потопиш в дълбока хипноза – наяве излиза истинската му същност.
В коя държава щастието е скука и в коя политика? Какво представлява Брутното национално щастие? Как изглежда? Отговорите не само отключват любопитството на читателя да се увери лично в отговорите, но и го отвеждат до неподозирани дестинации. Не само географски.
А непосетеното място, както пише Уайнър, е като несподелената любов. Тъпа болка, която, колкото и да се опитваш да прогониш, да я забравиш, да убедиш себе си, че не е била подходящата за теб страна, не иска да те остави на мира.
Книгата е фокусирана върху изживяването и настояването да изживееш пътешествията си истински. Документирането на живота е лош заместител на самия живот, допълва авторът.
Коя държава го провокира да сподели, че „внимание“ е подценена дума? Щастливи ли са внимателните хора?
Увлекателното и вълнуващо пътуване през страниците на книгата дава отговори. Без страх от нещастието, разочарованието, бедността. Защото те са неизбежна част от света ни, макар често да избираме да не спираме вниманието и енергията си върху този факт.
Винаги съм вярвал, заявява Уайнър, че щастието се намира точно зад ъгъла. Номерът е само да го откриеш тоя проклет ъгъл.
Успех с ъглите!
