Малките истории „В пукнатините на канона“

За книгата

Известният български писател Георги Господинов направи премиера този месец на най-новата си книга “В пукнатините на канона”. В новото издание той повдига завесата на много любопитни и малко известни истории от литературната и културната ни история. Сред тези малки истории, за които писателят разказва, са едно не толкова известно стихотворение на Яворов – “Теменуги”, през което може да се говори за интереса на поета към ботаниката, както обаче и за интереса към ботаниката в сп. “Мисъл”.

От книгата ще разберем и за известния българския аероплан, който прелита над Одрин, и малката история, свързана с факта, че освен неуспешните бомби, са хвърлени и позиви с български текст над Одрин и една такава листовка попада в тогава младия журналист, който по-късно ще стане известният футурист Маринети, основател на футуризма, а българският текст от позива влиза в първата поема на футуризма.

И изобщо читателят се замисля за малките истории, които всъщност се случват всеки ден….и имат значение! Книгата е за онова, което остава вън от кадъра, и за светлината, идваща от пукнатините на историята. Господинов поставя още теми като – защо социализмът е труден за разказване, за следобеда на една идеология, за някогашните лексикони и виновното дете на късния соц, за невидимата литературна антология, скрита в последните български банкноти и за една възможна история на тъгата в българската литература.

 

За автора

“Оказва се, че всички неща, с които съм се занимавал и в романите, и в разказите си, и в тези книги, свързани с литературната история, са доста свързани помежду си. Става дума за интереса ми към малките истории, към онези истории, които влизат в пукнатините на канона и онези, за които не става много дума. Така че когато правех тази книга, събрах истории, написах допълнително изследвания върху точно ставащото вън от кадър”, споделя Георги Господинов.

Превежданият на над 20 езика творец е роден на 7 януари 1968 г. в Ямбол. Завършва българска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, а по-късно става доктор по Нова българска литература към Института за литература на БАН. Работи като литературовед в Института по литература на БАН от 1995 г.

Георги Господинов е един от най-успешните български писатели след 1989 г. Автор е на стихосбирките „Лапидариум“ от 1992 г., „Черешата на един народ“ от 1996 г., „Писма до Гаустин“ от 2003 г. и „Балади и разпади“ от 2007 г. Романът му „Естествен роман“, който претърпява редица издания в България, е един от най-големите успехи на твореца и е преведен на 22 езика. Романът му „Физика на тъгата“, издаден през 2012 г., е носител на множество награди. „Времеубежище“ със сигурност също е книга, върху която човек трябва да се замисли.

„Аз вярвам в тъжния човек. Тъжният човек, бавният човек е човек, който мисли – обратно на категоричните хора. Не харесвам някой, който може да удари с юмрук по масата и да каже: „това е така, това е така, това е така…“, са част от откритията на Господинов. „Всички простотии на отминалия век са дошли от такива хора. Тъжният човек, бавният човек, мислещият човек… той може да изработи смисъл. Вярвам в това“, споделя той. Негова крилата фраза е и: „Четящият човек обаче извършва една невидима работа по вкуса. А човекът с вкус по-трудно става подлец, най-малкото защото е некрасиво. Четящият човек е красив“.