in

„Историите на една номадка“ – да се разведеш на 48 и да обикаляш света без план

„Историите на една номадка“ представя съвременния номад без постоянен адрес и вещи, освен тези, които може да носи със себе си. Книгата ни потапя във вълнуващите пътешествия до непознати и екзотични страни.

Авторката Рита Гелман е жена на средна възраст, която изоставя лъскавия свят на Калифорния и разклатения си брак, за да започне своя номадски живот през 1986 г. Тя рядко знае къде ще бъде в следващите шест месеца. Обикаля света без план и се води само от инстинктите си. Доверява се на хората, които среща и се възползва от възможностите, които случайността ѝ поднася.

За разлика от традиционните номади, тя се установява да живее сред местните достатъчно дълго, за да може да сподели всеки миг от ежедневието им. Желае да опознае сезоните на живота им и да разкрие техните тайни. Сред приключенията се включват живот в сламени хижи, нощуване в позлатени дворци, почитане на различни божества с изящни церемонии, потапяне в мрака на черната магия и много други. И навсякъде по света Рита е успяла да готви редом с местните жени на техните огнища.

Тя признава: „Водя и обичам своя номадски живот от един ден през 1986 г., когато на четиридесет и осем години, на прага на развод, се огледах и си помислих: Трябва да има повече от един начин да се живее“. Страниците са набъбнали от описания на всякакви дарове на земята – помитащи реки, вулканични пътечки, копринени равнини, искрящи звездни нощи, изпълнена е с описания на пъстропери създания, с познати бозайници с непознати навици и какво ли още не.

Историите на Рита започват, когато е на ръба след дълъг и привидно спокоен и охолен брак. Споделяйки страховете и колебанията си, тя всъщност ни прави съпричастни и с пробуждането си, с това как човек в крайна сметка вниква, разговаря със себе си и следва същинските си мечти, за да бъде щастлив. Резултатът, който постига след този катарзис е, че се отваря истински към хората, с които случайността я среща, разчита на тях, а в отговор получава човешка близост и приятелство.

В историята ще научим и как хората могат да бъдат истинска страст за някой, който се появява сред тях, не за да се установи за кратък период време, а за да опознае дните им, да спечели доверието им и да научи част от техните тайни.

Ето какво пише за горите на Борнео, където в определен момент се извършва ритуално убийство на животно, и къдете звученето на написаното е универсално: „Имаше жени, които се бяха събрали в групичка на известно разстояние, напълно избягващи ставащото. Това беше още един пример за универсалните емоции, които обвързват жените по света, независимо къде се намират. Ние даваме живот, ние се грижим, ние обичаме. Ние сме създатели, а не разрушители“.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Салата с риба тон и аспержи

Най-абсурдните лечения и профилактики: белината не е всичко!