Нина Александрова
„Господ е велик и милостив“, казва писателят Алесандър Секулов. Книгата му „Жена на вятъра“ е писана дълги години. Тя е шестият роман в литературната биография на твореца, познат още като журналист и драматург с множество награди. Като такъв той е автор на общо над 10 книги с поезия, проза, есеистика и публицистика, както и театрални пиеси.
„Жена на вятъра“ е книга за мъжете и Господ. И как да се научиш да го чуваш“, казва Секулов за новия си роман. И добавя, че той разказва за пътуването на мъже, през чиито живот минава една жена. И след това нито животът, нито те самите са едни и същи. Книгата „се случва“ в продължение на шест години, но още от началото е с името, под което излиза. „Това заглавие упорито не ме напускаше и дори когато в течение на работата върху книгата се промени и сюжетът, и в някаква степен насоката ѝ, заглавието отказа да си отиде“, разказва авторът.
Главната героиня е Катерина, обединяващ образ на много жени. Секулов я определя като „неизразима, неописуема, както всяка жена“. И още: „В тази жена може да откриеш всичко, което искаш да откриеш за себе си. Тя е повод да видиш къде си и, разбира се, е път към Бог“. Писателят не е останал верен на стила си от предишните си белетристични книги, изпълнен с ювелирна словесност и богата поетична образност. „Страхувам се, че вече ми е уморително да бъда себе си отпреди 10-15 години. Не мога да изиграя себе си дори на стилово равнище, предпочитам да съм свободен. А най-вече да си свободен от себе си. Не мога да бъда паметник. Не ми е интересно“, усмихва се на думите. Защото в новия му роман ще открием живо чувство за хумор и „смешни“ герои. Защото писателят иска хората да са намерили надежда и като затворят кориците, да кажат – „Абе, животът е хубав, дай да го живеем някак“.
Да останеш жив – и да продължиш да оставаш жив, независимо какво се случва – е само по себе си история
Ето какво пише за книгата писателката Елена Алексиева: „Да останеш жив – и да продължиш да оставаш жив, независимо какво се случва, независимо дори от самия живот – е само по себе си история. И може би единствената, която има смисъл да се разказва. Такава история разказва Александър Секулов в „Жена на вятъра“. Със звънкия смях на спасителния курс през морето от сенки към светлината. С обич към човека, в когото само той си знае доколко вярва, но важното е, че вярва в обичта. И не талантът, не майсторлъкът, а тъкмо тя е за завиждане“.
Иначе в книгата имаме – мъж, жена, приятел, син и баща, който вижда през очите на сина си. Има пътуване без въпроси, в случайна компания. Има море, време и вятър. Тази книга сдобрява хората със самите тях.
Александър Секулов е автор на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“, „Господ слиза в Атина“, „Островът“ и „Скитникът и синовете“. Издал е поетичните книги „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“ и „Хроники и химни“. Драматург е на Драматичен театър – Пловдив, отличен с награда „Аскеер“ за пиесите „Няма ток за електрическия стол“ (2016) и „Дебелянов и ангелите“ (2019). Носител на националните награди за поезия „Христо Фотев“, „Николай Кънчев“, „Перото“, „Иван Николов“.
Думите му сякаш докосват следобеда на живота с дълбока любов: „Всяка жена влиза в живота на един мъж като внезапна буря. Като вятър, който си играе със счупената лодка и прокъсаните платна на мъжките илюзии. Жената винаги е тълпа в мъжките очи“.
