in ,

„Дамски гамбит“ – как пешката става царица

„Дамски гамбит на Уолтър Тевис разказва историята на Елизабет Хармън, момиче-чудо, което успява да победи на шах най-добрите гросмайстори от цял ​​свят. По книгата има и сериал на Netflix в 7 серии, главната роля е изиграна от една от най-обещаващите млади актриси в Холивуд – 24-годишната Аня Тейлър-Джой. Проектът незабавно се превърна в един от най-гледаните и обсъждани и получи възторжени отзиви както от критиците, така и от зрителите.

Книгата е написана през 1983 г. и донякъде отразява личната история на автора, който сам е бил шахматист. Един ден в мазето на детския приют Бет случайно попада на чистача господин Шайбел, който играе шах сам. Малката Елизабет моментално е запленена, почти хипнотизирана от играта. Уменията ѝ на дъската се развиват светкавично. Древната игра се оказва страстта на живота ѝ. На 12 години тя бива осиновена от семейство, което обаче се разпада бързо, и момичето отново остава само с майка си.

Шахматната кариера на младата госпожица Хармън се развива шеметно, както и зависимостта ѝ към успокоителните и алкохола. В борбата си за оцеляване и щастие, в търсенето на място под слънцето, Бет се бори най-вече с вътрешните си демони. Книгата е едновременно потискащо и вдъхновяващо пътешествие, което се поема на един дъх. Ангажиращ и много динамичен, този завладяващ роман за шах, пристрастяване и нотка феминизъм е толкова силно удовлетворяващ, колкото и мат в четири хода.

Шахът има своето място в романа, но то в никакъв случай не е централно. Всеки, който някога се е чувствал изгубен, отхвърлен или подценен, докато подхранва ожесточена, мълчалива надежда за спасение, ще хареса тази книга. Въпреки това шахматни сцени не липсват, подобно на сценария на минисериала.

Планирано е романът да бъде филмиран почти веднага след публикуването му през 1983 година, но скоро след това Уолтър Тевис починал и възникнали проблеми с правата върху книгата. През 2000-те адаптацията на романа е обсъждана отново и Хийт Леджър е бил готов да режисира филма. Актьорът се заинтересувал много от тази история, защото и той, като главната героиня, бил пристрастен към опиати и искал да разгърне темата, използвайки своя опит. Трагичната смърт на Леджър обаче съсипва всички планове. Интересът към проекта се събужда отново 12 години по-късно. Режисиран е от успешния сценарист Скот Франк, който решава да заснеме не филм, а сериал, като по този начин разширява разказа. Играейки умело със сценария и улавяйки публиката от първите кадри, Франк превръща тази история в драма и психологически трилър.

Въпреки че Бет Хармън е измислен герой, съществува поразителни прилики с истинското шахматно чудо Боби Фишер. Той също е влязъл внезапно в шахматния свят през 60-те години, мразел е баща си, изкарвал е прехраната си с игра на шах още от детството си и печели шампионата на САЩ на 14-годишна възраст. В допълнение, Фишер, подобно на Хармън в сериала, учи руски, за да се справи със съветските гросмайстори. По ирония на съдбата обаче Боби е бил доста пренебрежително настроен към шахматистките, твърдейки, че жените не са толкова способни в тази игра. За да придаде на сериала максимална достоверност, режисьорът наема за консултанти един от най-опитните треньори по шах, Брус Пандолфини, както и 13-ия световен шампион по шахмат Гари Каспаров. В резултат на това всички актьори на екрана играят истински и техните ходове и игри изглеждат много убедителни. Нещо повече, последната игра на Елизабет с Боргов е частично копирана от истинска игра през 1993 г., когато Василий Иванчук и Патрик Улф се срещат на масата. Така че не е изненада, че сериалът беше добре приет в шахматния свят, което е голяма рядкост. Дори Международната федерация по шах туитва „Страхотна игра, Netflix“. Разбира се, не може да не отбележим брилянтната работа на Ани Тейлър-Джой в сериала, която успя да предаде цялата гама от чувства на своята героиня с помощта на минимални актьорски техники. Понякога изглежда, че актрисата играе само с очите си, а публиката усеща цялото напрежение, което се случва в кадъра.

Вероятно няма много писатели, които са се занимавали с темата за шаха в работата си. Един от най-известните е, разбира се, Владимир Набоков. Дори тези, които са далеч от света на шаха, сигурно са прочели романа му „Защита Лужин“. Основният му герой е аутист и доста недружелюбно момче, което играе шах гениално. Той пътува из различни градове, за да участва в турнири, придружен от съмнителния си настойник. Паралелите с поредицата са съвсем очевидни, но „Дамски гамбит“ се различава от „Защита Лужин“ с щастлив край. Друга препратка към романа са измислените шахматни игри, които Бет играе на тавана в съзнанието си, като си представя, че сенките на дърветата са фигурите на дъската. Героят на Набоков също вижда шахматни дъски навсякъде – дори в самия край в горящите прозорци на къщата отсреща.

„Дамски гамбит“ засяга и темата за израстването и позиционирането ни в света. На пръв поглед може да изглежда, че наборът от теми, повдигнати в книгата, е доста стандартен – трудно детство, проблемите на сираците, борба с всякакви зависимости, феминизъм и снизходително отношение към жените в мъжкия шахматен свят. Авторът обаче представя всички тези идеи много деликатно. Книгата, както и сериалът, трудно може да бъдат упрекнати в морализаторство – публиката просто наблюдава живота на Бет и всички важни етапи в него – загубата на близките, търсенето на приятели, първата любов, всички победи и поражения. В същото време на преден план излизат не конфликтите на главната героиня с външния свят, а търсенето на нейното място в него.

По време на решителния мач между Бет и съветския гросмайстор Боргов четем фразата „Пешката става царица“. Защото не е ли светът шахматна дъска и не трябва ли да играем достойно?

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Пиле Тика Масала

Снимка: queenletizia/instagram

3 попадения от зимния гардероб на кралица Летисия