Нина Александрова
През 1996 г. Деми Мур е най-високоплатената актриса в света. За филма си „Стриптийз“ тя получава зашеметяващите 12,5 милиона долара – сума, която никоя актриса до този момент не е получавала. Следващите години обаче не са никак лесни за нея. Трябва да се справи с развода с известния си съпруг Брус Уилис, омъжва се за по-младия от нея Аштън Къчър и се бори със зависимост към наркотици и алкохол. Към днешна дата всичко е зад гърба й. А автобиографичната й книга „Всичко, което съм“ е поредното доказателство, че откровена до краен предел, актрисата живее в хармония със себе си.
„Случи се нещо, което не бях очаквала. Реших да спра след цял живот препускане и най-сетне да се вгледам в себе си. За петдесет години натрупах доста опит, но колко от него бях оползотворила? Прекарах повечето време в страх да не би да покажа себе си. Бях убедена, че не заслужавам нищо добро, бях улисана в коригиране на всичко лошо. Защо се случи така? Това е историята на моя живот“, пише Деми Мур.
Тя никога не е оставала далеч от светлините на прожекторите и заглавията на таблоидите. Животът й е низ от успехи и предателства, разочарования и победи. В този дълбоко откровен мемоар Деми Мур разкрива най-неочаквани детайли от кариерата и личния си живот. Тя е разтърсващо искрена относно трудното си, несигурно детство, сложните отношения с майка си и бурните си връзки. Деми разкрива колко усилия й струва професионалния успех и сложния баланс между кариерата и семейството. Въпреки че се превръща в най-високоплатената актриса в Холивуд, тя не спира да се съмнява в себе си, да се бори със зависимости, комплекси от тялото си и тежки травми от детството, които я следват години наред.
Представяме ви едни от най-откровените моменти в книгата:
За отношенията с майка й
Деми Мур е имала много тежко детство. Тя не познава биологичния си баща и е отгледана само от майка си. Отношенията с нея обаче са много обтегнати. Майка ѝ е наркоманка и алкохоличка, прави и няколко опита за самоубийство. В един от случаите е спасена от Деми Мур, по това време още дете. Отношенията с майка й остават отпечатък върху детството на актрисата, както и в живота й след това. „Никога не знаех какво ще заваря у дома. Слабостта на мама към самоунищожение беше силно нарцистична и непреодолима. В крайна сметка намерих начин да не се предавам и отчайвам. Никога не казах: „Край! Не мога повече!“ Щях да се справя с всичко, но не трябваше да се отпускам. Често заявявах: „Майка ми не дава пет пари за…“ или „Мога да правя каквото си искам…“, но осъзнавах безсмислието на тази съмнителна свобода. Не изпитвах особено съжаление към Джини. Бях само на четиринайсет, но осъзнавах, че склонността й към самоубийство беше за моя сметка. Повтарях си: „Ние сме различни и аз не съм като нея“. И все пак се чувствах несигурна. Бях момиче с майка, която иска да се самоубие, бях изоставена от двама бащи и може би ленивото ми око беше символично доказателство за истината на моя живот, който изобщо не вървеше по лесния и прав път. Оперирах окото на петнайсет години, но недъгът се запечата в душата ми. През пубертета се превърнах от кльощаво дете с лениво око в харесвано и желано момиче. Това ме смущаваше. Не знам защо, но отъждествявах сексуалността с нещо неприлично и срамно. Изминаха доста години, докато успея да се отърся от това чувство“, споделя актрисата.
Изнасилена като малка
Един от най-ужасните спомени, които Деми Мур има, е когато е била изнасилена на 15 години. Това се случва по времето, когато с майка й обикалят страната и живеят в различни градове, преди да се установят за постоянно в Калифорния. Момичето е изнасилено от познат на майка й. Ето какво не крие актрисата за тази травма: „След по-малко от седмица мама каза, че пак ще се местим. Радвах се, че ще напусна това място, което ми напомняше за отвратителното преживяване с легналия върху мен Вал. Той дойде да ни помогне за багажа. Седях на задната седалка на мерцедеса на мъжа, който ме изнасили, а мама седеше отпред.
Настанихме се в Ла Сиенега – комплекс от двуетажни къщи от средиземноморски тип. Вал знаеше адреса и вече не можех да се измъкна. Докато Джини подреждаше кашоните, двамата останахме насаме и той каза: – „Как се чувстваш като проститутка, продадена от майка си за петстотин долара?“ Погледнах го изумено и Вал повтори: – „Как се чувстваш като проститутка, продадена от майка си за петстотин долара?“ Никога нямаше да разбера дали майка ми е взела тези пари, за да му разреши да ме изнасили. Най-вероятно ѝ ги беше дал като добавка към наема, тъй като тя вече беше спала с него и съответно заплатила своя дял. Имам три дъщери и не мога да проумея как така една майка би допуснала възрастен мъж със съмнителни намерения да се възползва от детето й. Това е колкото немислимо, толкова и отвратително. „Как се чувстваш като проститутка, продадена от майка си за петстотин долара?“ Чувствах се като сираче“.
За Брус Уилис
През 80-те години Деми Мур става световноизвестна актриса и през 1987 г. се жени за Брус Уилис, който днес е една от най-големите звезди в Холивуд, но по това време все още не е достигнал върха на славата си. „Бях само на двайсет и пет, а животът ме завъртя и нямаше спиране. Сватба, бременност, прекрасна дъщеричка. С Брус бяхме известни и с толкова много пари, колкото и не си бяхме помисляли, че някога може да имаме. Звучи като живот приказка, но не след дълго се оказа, че никакви пари, успех или слава не могат да изцелят обременената с горчивини и тлеещи травми душа“, признава за брака актрисата.
За Аштън Къчър
След като бракът й с Брус Уилис се разпада, Деми Мур се омъжва за популярния актьор Аштън Къчър. Всички погледи са насочени към новата й любов. Бракът с Къчър обаче е кратък и не особено щастлив, а изневерите на младия мъж са известни на всички. Деми Мур забременява от него, но тъй като по това време злоупотребява с алкохола и наркотиците, губи бебето. Двамата се разделят през 2013 година.
За успеха
Цялото страдание, необходимостта да бъде възрастният и отговорният в семейството помагат на Деми Мур да успее в актьорската си кариера. И макар пътят й да има периоди на възходи и падения, днес тя има смелостта да погледне назад и да извлече поуки дори от грешките си. Ето думи, които го доказват: „Дишах според указанията и прикривах чувствата си, като бях спокойна, че те са в мен, но това го знаех само аз. На снимките на „Призрак“ се научих да ги владея с дишане. Случва се понякога да блокирам, но така или иначе този филм беше повратен момент за мен както в личен, така и в професионален аспект. Един млад журналист веднъж спомена, че любимата му сцена от всички филми била сцената в „Ангелите на Чарли: Газ до дупка“, когато на лицето ми се отронва една-единствена сълза. Усмихнах се и му казах, че винаги съм била страхотна актриса. Той ме попита и за ролята ми в „Призрак“. – „Радвате ли се, че ви сочат за пример на филмова героиня, чийто плач е напълно достоверен?“ Не само се радвах, а и се гордеех – аз, която никога не плача, бях станала известна със сълзите си“.
