in

„Времеубежище“ – когато човек е единствената машина на времето

Времеубежище

„Времеубежище“ е третият роман на Георги Господинов, който ни кани да поговорим за света от вчера и за света утре. Дори може да влезем и в двата едновременно – чрез истории, чрез думите. В книгата се отваря…клиника за минало. Стаите ѝ са обзаведени като от някое минало десетилетие, предназначени за лекуване на пациенти с деменция.

Този прозорец към миналото се превръща в мания и бавно завладява Европа. Във „Времеубежище“ има всичко, смесено във времена – налудничаво алтер-его, време-пространствени скокове, фрагментираност, план, който прераства в социална катастрофа…

„Думата „времеубежище“ присъства във „Физика на тъгата“. Там героят се чуди, защо не е измислено още бомбоубежище срещу времето, защо няма „времеубежище“. Така че думата е от 2011, но някои думи стават актуални по-късно“. Така Георги Господинов описва произхода на заглавието на романа, излязъл точно в началото на пандемията у нас.

Книгата е структурирана в пет части – „Клиника за минало“, „Решението“, „Една отделно взета страна“, „Референдум за минало“ и „Дискретни чудовища“. Всяка от тях е придвижване напред в развитието на сюжета и същевременно е наситена с по-малки или по-големи локални, лични истории, със завръщания назад, в предишно време.

Да събудим паметта, да „произведем“ минало, време, в което можеш да си спомним – изгубена миризма на кафе например или вкуса на пастите от 70-те, да попушим „Житан“. Идеята узрява. Да се направи град в миналото, хубаво ще е и в конкретна година. Каква да е годината? Изпълнена с големи събития – война, болест, падане на стена или друга…

„Времето не гнезди в извънредното, то си търси тихо и спокойно място. Ако откриеш следи от друго време, ще е в някой незабележим следобед. Един следобед, в който нищо особено не се е случило, нищо освен самият живот…“, четем из редовете.

Самият Георги Господинов разказва, че е започнал работа по романа през 2017 година, но е трябвало да излезе точно по време на пандемията: „Всяка книга е свидетелство за времето, в което е написана“, казва писателят. И допълва: „Аз се надявам, когато излезем от тази ковид криза, когато излезем от стаите си, да отворим книгите и да прочетем какво ни се е случило“.

А това изобщо не е първият път, в който написаното от Георги Господинов ни извежда през трудностите на настоящето и ни показва възможността за едни по-хубави бъдещи дни – ако се вслушаме в него.

„Когато излезем оттук, да не забравим да пренесем цялата си любов към света, който ни беше отказан. Любовта, която таим, докато стоим сами и затворени“, каза писателят. И добавя: „Защото всичко това ще свърши. Ще живеем отново заедно. Цяло едно поколение ще носи паметта за съпротива в телата си. И литературата ще бъде просто литература. И всички – ироници и наивници, полиция и студенти, ще си говорим най-сетне. И ще лекуваме заедно раните, не онези от вторник, те са нищожни, а онези от последния век“.

„Времеубежище“ е роман със стотици романи в романа. Роман на един континент и десетки държави, на стотици градове и хиляди хора. На милионите им случили или неслучили им се истории. Книгата е и роман за личното преживяване на времето. Лабиринт от думи, емоции, времена, книга с изключително много пластове и светове – завихрени едновременно!

Избрани цитати:

Всички случили се истории си приличат, всяка неслучила се история е неслучила се посвоему.

Човекът е единствената машина на времето.

Там, където има тъмнина, винаги дреме чудо.

Рано или късно всички утопии се превръщат в исторически романи.

В крайна сметка и писането идва, когато човек е усетил, че паметта не стига.

Никое време не ти принадлежи, никое място не е твое. Това, което търсиш, не търси теб, онова, което сънуваш, не те сънува. Знаеш, че нещо е било твое на друго място и в друго време, затова все прекосяваш минали стаи и дни. Но ако си на вярното място, времето е друго. Ако си във вярното време, мястото е различно. Нелечимо.

За автора

Георги Господинов е стихотворец, публицист и драматург. Неговите книги са оповестени на повече от 25 езика. Пробивът по света идва с „Естествен роман“. „Физика на тъгата“ печели редица интернационалните оценки, измежду които Европейската премия „Ангелус“ през 2019 и швейцарската „Ян Михалски“, а творбите му получават суперлативи в „Ню Йоркър“, „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

Книгите на Господинов са в стратегиите на университети на Аржентина, Съединени американски щати, Европа и Англия. По „Сляпата Вайша“ е направен едноименният филм на Теодор Ушев, номиниран за „Оскар“ през 2017 г.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

спанакопита

Спанакопита: най-вкусното гръцко изкушение през пролетта

Хиалуронова киселина

9 неща, които трябва да знаете за хиалуроновата киселина