Вая Захариева
Времената ли станаха такива или просто защото е по-лесно обикновено се осланяме на правата си вместо на задълженията? Оглеждаме старателно двора на съседа, без да обърнем никакво внимание на своя собствен. Слагаме общ знаменател, без да си направим и най-малък труд да се вгледаме и помислим. И винаги имаме стабилна аргументация за поведението си или за липсата на такова. Защо се случва така?
Една теория в социалната психология представя пъстрия спектър на човешката природа – „Теорията на човека като социално животно“. Нейният автор Елиът Арънсън е един от най- популярните психолози на нашето време. В 120-годишната история на Американската асоциация на психолозите единствено той е спечелил нейните три най – големи награди: за изключителни научни изследвания (1999г.), за изключителни постижения като преподавател (1980г.) и за изключителни постижения като писател (1975г.).
Макар книгата му „Човекът- „социално животно“ да е издадена през далечната 1972г. , нейната непреходна актуалност е безспорна. Представяйки множество научни изследвания и примери от живота, Арънсън разкрива тайните на конформизма, социалното влияние, убеждаването, агресията и междуличностната чувствителност. Неговият труд става основа на редица последващи трудове, теории и изследвания, част от популярната психология днес. Един интересен щрих от теорията му стои в основата на характера и поведението на всеки един от нас.
Какво кара хората да имат предубеждения? Неизбежни ли са предразсъдъците? Психолозите, специалисти по еволюцията, твърдят, че всички животни предпочитат генетично подобните на тях и се пазят от генетично различните, дори те никога да не са им навредили. Според учените предразсъдъците са вграден механизъм за биологично оцеляване, които ни кара да харесваме собственото си семейство, племе или раса и да се страхуваме или да не харесваме чуждите.
Несъмнено през последните десетилетия в обществото ни настъпиха значителни промени. Проявяваме много по-малко предразсъдъци към жените и малцинствата, отколкото преди 40 или 50 години. И все пак, независимо че престъпленията от омраза или други открити прояви на предразсъдъци са много по-редки и по-слабо осезаеми отпреди, предразсъдъците все още се проявяват в множество форми. Нуждата да намерим причина за поведението на друг човек е част от човешката склонност да се отиде по-далеч от дадената информация.
Съвсем спокойно може да се приеме, че всички ние имаме някакви предубеждения – към етническа, национална или расова група, към хора с различна сексуална ориентация от нашата, към специфични географски райони или към определени видове храни.
Тъй като осъзнават, че на предразсъдъците се гледа с неодобрение, повечето хора полагат усилия да не правят или говорят неща, които издават предубедеността им. Усилието да потискаш нещо, което реално чувстваш обаче, обременява психиката.
Социалните психолози дават различни определения на думата „предразсъдък“, но Арънсън го дефинира като „враждебна или отрицателна нагласа към определена група, формирала се въз основа на обобщения, извлечени от погрешна или непълна информация“. Думата „предразсъдък“ има познавателен компонент (стереотип и група представи за дадена група), емоционален компонент (неприязън или активна враждебност към групата) и поведенчески компонент (предразположение към дискриминиране на групата при всяка възможност). Предубеденият човек фактически казва:“ Не ме безпокойте с факти, вече имам становище по въпроса!“ Дълбоко предубеденият човек е практически неподатлив на информация, която се различава от любимите му стереотипи.
В основата на нашето оцеляване е фактът, че по наследство сме устроени да категоризираме хората автоматично, несъзнателно и незабавно по отношение на критерии като раса, възраст и пол. Тъй като споделяме обща култура, в съзнанието на повечето от нас изниква специфичен образ, когато чуем думите „футболист“, „компютърен специалист“, „университетски професор“. Стереотипите изкривяват начина, по който интерпретираме поведението на хората. Вследствие на това ние можем да предприемем действия, основани на тези изкривени възприятия, и да се отнесем предубедено към даден човек.
Различията в една нация, град, квартал или училище може да са нещо вълнуващо, но може и да са източник на мъчение. За да извлечем максимална полза от тях, важно е да се научим да установяваме връзка един с друг по възможно най- хармоничен начин.
