„Лято в Бурландия“ – историите, които предпазват възрастните

Романът на Момчил Миланов „Лято в Бурландия“, който привлече не малко читателско внимание върху темите, с които се занимава, създава кратката история на малкия Щерн във време, което е трудно да бъде посочено с точност. Долавяме събития от близкото минало, както и от междувоенния период. Основната част от романа обаче се развива именно в този студен и мрачен период от годината – малко преди Коледа.

Главен герой в „Лято в Бурландия“ е детето, което усеща много повече от заобикалящите го пораснали. Това е роман за власт, която се опитва да превърне сънищата ни в обект на масово производство, но също така е книга за разделянето с детството и за жертвите, тихи, тайни и явни, които неизбежно правим, за въображението като спасение. Историята на деветгодишния Щерн е и историята за неговото семейство, за страховете му, за това как изглежда светът през детските очи. Едновременно разказът издига застрашителното скеле на властта, на политическите и социални промени в един град, скован от зимния студ, който носи белезите на нещо добре познато. Романът се движи някъде в граничната територия на знайното и непонятното, на съня и реалността, като проблематизира въпроса за фикция и истинност, за доброто и злото, за съкровено личното и публичното.

„Лято в Бурландия“ е книга, чиито бледи жанрови граници са разположени между приказката, фентъзито, политическия и билдунгс романа. Тези жанрови преплитания позволяват книгата да се чете от настоящите тинейджъри до хора, които са били юноши през 30-те години на миналия век. Но всъщност е за това как и защо историите, които разказваме, предпазват възрастните. Четем как в небето над Грейщад се спуска нещо между балон и дирижабъл. Предстои особен преврат, замислен от притежателя на устройството барон Нулде, самият той еманация на фигурата на „спасителя“ – по същество диктатор, който иска да филтрира сънищата на гражданите с популисткото обещание да ги направи по-щастливи.

В романа има преплитащи се времена, чрез които хората биха могли да си обяснят миналото, да го приемат и да продължат – бабите черпят с лимонови резенки и шоколад „Кума Лиса“, рафтовете в магазините често зеят празни, а датските бисквити са лукс в дефицити, невинните хора по улиците чупят витрини и палят автомобили, нивото на река Дунав в сантиметри в три следобед е институция, има режим на тока вечер, интелектуалецът се „дегизира“ при пътуването си в провинцията, за да се слее с пролетариата, бъдещето е нещо, „за което всички говореха, но никой все още не бе виждал“, кръглите значки, гарантиращи на силните, че каквото и да сторят, ще са от правилната страна на закона, мутрите на прехода, неонацистките агитки на расатевци, принципът „Който не е с нас, е против нас“… И така нататък и така нататък.

За автора

Това е първият роман на Момчил Миланов. Той е магистър по международно право от Страсбург и по международни отношения в Брюж. В момента е докторант и асистент в Женевския университет, а преди това е работил в различни институции в Париж, Брюксел, Хага и София.