Нина Александрова
Труман Капоти е американски журналист и романист, роден на 30 септември 1924 г. и починал 25 август 1984 г. Творбите му са световноизвестни и признати за класика. Най-известното му произведение е „Хладнокръвно“ – романизирана история на убиец, както и „Закуска в Тифани“. Много от неговите романи, пиеси и истории са екранизирани. Капоти е хомосексуалист, сексуалната ориентация е чест мотив в творбите му. Има два биографични филма за него.
Когато Труман Капоти напусна този свят през 1984 г., той оставя една незавършена книга, която пише почти две десетилетия и за която говори почти толкова дълго. „Сбъднати молитви“ разказва историята на начинаещ писател, прескачащ от легло на легло във висшето общество. Идеята е била да наподобява едно от най-значимите произведения на модернизма – „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст. Очакванията са били произведението да се превърне в най-шокиращата творба на Капоти. Самият той я сравнява със смъртоносно оръжие. Издателите дори му предлагат милион долара, ако предаде ръкописа до 1 март 1981 г., след като три пъти отлагат издаването, но срокът отново не е спазен. Четири глави от историята са публикувани в Esquire през 1975-а. Скандалното им съдържание и пикантни подробности за известните коства на Капоти приятелствата му с Уилям Пейли (основателят на CBS) и съпругата му Бейб, Глория Вандербилт (наследницата на един от най-богатите родове в Америка), Хепи Рокфелер (бивша втора дама на САЩ) и Ан Удуърд.
Скандалът около „Сбъднати молитви“ е главна тема в новия документален филм „Записите на Капоти“, включващ стари телевизионни участия на автора, интервюта с негови доверени лица и почитатели, между които Джей МакИнъри и Колм Тойбин („Бруклин“). Кинолентата е част от кино-литературния фестивал „Синелибри“ тази година. Най-интересни са непубликуваните досега аудио интервюта на приятели и съвременници на Капоти, направени от журналиста Джорд Плимтън за книгата му от 1997 г. „Труман Капоти: приятели, врагове, познати и недоброжелатели си припомнят бурната му кариера“. Сред тях са холивудската икона Лорън Бакол и писателят Норман Мейлър („Голите и мъртвите“).
Ебс Бърноу, режисьорът на „Записите на Капоти“ има слабост към лошо написани и недовършени книги. „За мен тя е умна и пикантна, като списанията Vanity Fair и People“ – казва за „Сбъднати молитви“ 40-годишният Бърноу, който за първи път се захваща да режисира, а досега е бил заместник-секретар по социалните въпроси в Белия дом и съветник на Мишел Обама.
Бърноу признава, че „Сбъднати молитви“ не е най-силната работа на Капоти. „Част от причината може да е алкохолизмът му и неговата пристрастеност към хапчетата. Но пишейки за хора, които познава, преувеличавайки на места истината, той прави това, което винаги е правил – знаменитият писател купонясва с представители на висшето общество в Америка, но същевременно ги изпълва с възмущение, защото не се свени да разкрие тайните им. Както, когато е на около10 години, Капоти участва в конкурс за есе на местен вестник. То е озаглавено „Мис много-съм-заета“ и е посветено на жена, която седи на верандата си. Дамата не е случайна – оказва се майката на Харпър Ли („Да убиеш присмехулник“). Заради това есе Капоти си навлича големи неприятности, но печели и награда“.
Заканата на Капоти, че това ще е най-добрата му книга, сигурно го е държала под напрежение. Оставяйки я недовършена, той може би е искал да се предпази от пълен провал. Но дали е възнамерявал да я довърши? Според Бърноу той е успял да напише финала й, но отхвърля слуховете, споменати във филма, че целият ръкопис е заключен в някакъв сейф, някъде. „Моята теория е, че една вечер така се е напил, че нещо е станало с останалата част. Лесно мога да си го представя – след публикацията на откъсите и след като телефонът е спрял да звъни, просто се събужда след дива вечер и вижда останалите части в камината. Това е резултатът от непреодолимата пристрастеност“.
Бърноу за първи път чете Капоти, когато е на 12 години. Прочита цялата му библиография, макар и да не е толкова дълга. В документалния филм за него и за „Сбъднати молитви“ той проследява хронологично живота на Труман, като не се притеснява да покаже и недотам лицеприятните епизоди от живота му – в гей клубовете и дискотеките. Филмът разкрива противоречивата личност на писателя – горд и открит хомосексуален мъж, който не се страхува да бъде себе си и все пак страдащ от факта, че майка му не го приема. Едновременно интегриран в средите на висшето общество, но останал само страничен наблюдател. Приятел на всички, но обичан от никого, както сам заявява във филма.
