Катерина Хапсали
Зарадвах се на тази книга на няколко нива. Първо: като читател. Защото „Сянката на Щуреца“ на Юлия Спиридонова е истински увлекателен роман, и то в най-класическия смисъл, който може да си представите: просто те грабва от първата страница и не те пуска до края. Каквото и да си говорим, точно това качество на хубавите книги е най-ценното за един читател. Всичко друго идва като надграждане и бонус след това.
Успях да се „скача“ със „Сянката на Шуреца“ и на ниво родител. Защото този роман всъщност разказва за децата ни, за техния свят, който си мислим, че познаваме, а всъщност е цяла паралелна Вселена със собствени правила, проблеми и порядки, където за нашите съвети, притеснения и вечно мрънкане просто „няма обхват“.
Добрата новина е, че перото на Юлия Спиридонова ни води умело из лабиринтите на този непознат тийн свят и сякаш получаваме внезапен достъп до негови тайни кодове и пароли. Нещо изключително ценно, апропо, за всеки родител с дете в тийнейджърска възраст или на прага на пубертета.
Чисто колегиално също се зарадвах на новата книга на Юлия – така, както би трябвало всеки път да реагираме, когато излезе добър роман от български писател, защото с всеки такъв малък подвиг се вдига все повече и общото ниво на родната литература. Когато наистина в писателските среди проумеем колко е важно и полезно за всички ни да спазваме мускетарския принцип „един за всички, всички за един“ (вместо да се впускаме в ненужни междуособици), тогава и силата на българската литература ще е друга…
Аз например искрено се радвам, че Юлия Спиридонова и Капка Кънева, художник на въздействащата корица на „Сянката на Щуреца“, са номинирани за „Мемориална награда Астрид Линдгрен“ за 2022 г. – най-голямата световна награда за детска литература! И ще стискам палци за успеха им в надпреварата за този престижен приз, макар и да не смятам този роман за стриктно детска книга. Дори смятам, че е задължително четиво за възрастни.
И не на последно място – „Сянката на Щуреца“ ме докосна и в кожата ми на журналист, който следи световните процеси и заплахи, и е наясно какво мощно оръжие за промиване на мозъци (не само детски) е необятният интернет. И колко е важно да бъдем винаги нащрек и да внимаваме надвисналите сенки на сляпата агресия и омразата да не ни захлупят…
Мона, главната героиня в романа, е на петнадесет. В един свят, ориентиран към външния успех, тя няма красива външност, нито някакъв изявен талант. За сметка на това разполага с една твърде ексцентрична майка, с обсебен от амплоато си на хирург баща, с разглезена до безобразие полусестричка и с красива, но доста повърхностна доведена сестра, мечтаеща да бъде популярен бюти влогър… Да, семействата не са това, което бяха, а в своето собствено такова Мона е точно толкова самотна и отчуждена, колкото и в училището си.
Когато, в търсене на одобрение от връстниците си, решава да излъже, че всъщност е млад детектив от френска асоциация, тя получава и първия си криминален случай, в който заплита и първата си любов… И няма как да подозира, че нещо, започнало като игра, ще разкрие пред смаяния ѝ поглед страшна истина! Кои всъщност са Щурците и как опасността влиза неусетно в тийнейджърския свят, ще ви оставя да откриете сами – докато се наслаждавате на книгата.
Консултативният психолог и консултант на издателството за романа Иван Тричков е убеден, че „Сянката на Щуреца“ може да предпази тийнейджърите от много подводни ями. Той е навлязъл дълбоко в проблемите на съвременните младежи и познава добре „вратичките“, през които успяват да проникнат Щурците и да ги оплетат в своите мрежи, затова смята романа за особено ценен.
А аз мога само да добавя, че ролята ни като родители в тези рисковани времена е все по-сложна – затова е толкова важно да призовем и изкуството на помощ.
